— Господин президент — каза Стансфийлд, — това е конгресмен О’Рурк.
По навик Стивънс протегна ръка, но изведнъж на лицето му се появи странно изражение, когато си спомни скорошния си телефонен разговор е младия конгресмен. Майкъл се ръкува с президента и тримата седнаха.
— Предполагам, че за каквото и да се отнася всичко това, то е свързано с причината, поради която бяхте извикан така внезапно тази сутрин — заяви президентът.
— Да, става дума за нещо твърде сериозно.
— Какво търси тук конгресменът? — попита Гарет е обичайния си раздразнителен тон.
— Присъства по моя молба.
Отговорът на Стансфийлд не се стори задоволителен на Гарет и той се обърна към Майкъл:
— Конгресмен O’Pypk, какво търсите тук?
— Много скоро ще разберете — хладно рече Майкъл.
— Господин президент — Стансфийлд извади касетата от джоба си и я протегна напред така, че да я видят всички, — някой е оставил тази лента на прага на конгресмен O’Pypk тази сутрин. Преди да я пусна, господин Гарет, бихте ли желали да ни кажете действителната причина, поради която Артър Хигинс е бил оставен пред вашата къща снощи?
Гарет вдигна рамене:
— Нямам ни най-малка представа.
Майк Нанс се облегна назад и се втренчи в Стансфийлд като котка.
— Какво има на касетата? — попита Стивънс.
Стансфийлд отиде до другия край на масата и постави лентата в касетофона.
— Запис на признания на Артър Хигинс, преди да бъде убит.
Стансфийлд натисна копчето и се върна на мястото си.
Сядаше, когато прозвуча електронно модулираният глас на Майкъл:
— Как се казвате?
— Какво?
— Как е името ви?
— Артър… Артър Хигинс.
Гарет закри лицето си с ръце. Нанс се наведе и прошепна в ухото му:
— Стой спокоен.
Стансфийлд се бе отказал да наблюдава Гарет и сега бе вперил поглед в Нанс, докато касетата продължаваше да се върти.
— Господин Хигинс, вие ли бяхте авторът на секретна операция в началото на шейсетте, в резултат на която бяха убити няколко френски политици?
— Да.
— За кого работехте по онова време?
— За ЦРУ.
— Колко френски политици премахнахте?
— Двама.
— Кои?
— Клод Лапоен и Жан Бастрьо.
— Какво? — кресна Стивънс.
— Използвахте ли поредицата от скорошни убийства като прикритие, за да премахнете сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист?
— Да — продължаваше записът.
— Не беше моя идея! Кълна се! — изстена Гарет.
Нанс стисна ръката му и изсъска:
— Затваряй си устата!
Президентът се втренчи в съветниците си, замръзнал в недоумение.
— Кой друг бе замесен във вашия заговор да премахнете сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист?
— Майк Нанс и Стю Гарет.
Гарет се опита да заговори, но Нанс го дръпна назад на стола.
Стивънс сведе глава.
— Президентът знаеше ли за вашите планове? — попита студеният безличен глас.
Президентът вдигна поглед към Стансфийлд:
— Нямам нищо общо с това!
Но Стансфийлд наблюдаваше Нанс.
Прозвучаха последните думи на Артър:
— Нямам представа.
Лентата свърши. Стаята бе изпълнена с тягостно мълчание.
Усмивка изкриви лицето на Нанс и той каза:
— Добър опит, Томас.
— Какво искаш да кажеш? — попита студено Стансфийлд.
— Всичко това е лъжа, така че ми се налага да допусна или че сте измъчвали Артър, докато отправи тези странни обвинения, или че сте променили записа по електронен път.
Стансфийлд втренчи поглед в Нанс.
— Конгресмен O’Pypk е получил лентата тази сутрин, заедно с писмо от терористите, отговорни за убийството на сенатор Фицджералд, сенатор Даунс, конгресмен Козловски и председателя Басет. Те са похитителите на Артър Хигинс.
— Какво, по дяволите, става тук? — извика президентът.
— Не зная точно, сър — отвърна Нанс. — Но ми се струва, че господин Стансфийлд се опитва да ни изнуди с този запис. Мога да ви уверя, Стю също, че ние никога не сме обсъждали с Артър убийството на сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист. Цялата идея е абсурдна!
— Стю? — попита президентът.
Гарет видя възможност да се измъкне.
— Вярно е, Джим. Нямам представа за какво, по дяволите, е цялата тази щуротия. Единствената работа, която имах с Артър, бе по твоя бюджет.
Майкъл се наклони напред и сложи ръце на масата.
— Сенатор Олсън бе мой много близък приятел и аз изобщо не съм в настроение за подобни игрички. — Обърна се към Нанс: — Вие, Гарет и Артър Хигинс сте замислили убийството на сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист. Никой не е правил фалшив запис, нито пък Стансфийлд е изтръгвал фалшиви признания от Хигинс. Предлагам да спрем с глупостите и да пристъпим към действие.