— Господин О’Рурк — отвърна Нанс, — вие сте много млад и не можете да разберете докъде могат да стигнат някои хора, за да се доберат до онова, което искат. Да не би да си мислите, че господин Стансфийлд се е издигнал до поста директор на водещата разузнавателна агенция в света с качествата си на честен бойскаут? Конгресмен, тук вие не сте си на мястото. Може би ще бъде най-добре да напуснете и да ни оставите да разговаряме насаме е директор Стансфийлд.
Майкъл кипна, остра болка прониза слепоочието му. Изправи се бавно, свали сакото си и го окачи на облегалката на стола си. Сетне се обърна към Нанс и се наведе ниско над масата.
— Господин Нанс, търпението ми се изчерпва. Или прекратявате този мръсен фарс незабавно и признавате, че сте организирали убийството на сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист, или на минутата насрочвам пресконференция.
— Конгресмен О’Рурк, това би било директна заплаха за националната сигурност на Съединените щати и аз ще бъда принуден да ви спра с всички средства. Сега, ако обичате, излезте, искаме да поговорим насаме с директор Стансфийлд.
Майкъл свали часовника си и го остави на масата. Посочи с пръст Нанс и каза:
— Ще си държите устата затворена през следващите две минути, докато аз говоря с господин Гарет! Ако промълвите и дума, край е вас! — Обърна се към Гарет: — Давам ви един-единствен шанс! Знам, че сте замесен, Стансфийлд също знае. Можете или да признаете деянията си и да доживеете остатъка от живота си в относителен комфорт, или да се изправите пред съда и до края на дните си да гниете в затвора. Ако, разбира се, убийците не се доберат до вас.
Майкъл сграбчи стола на Гарет и го обърна към себе си, така че той вече не можеше да погледне към Нанс.
— Господин президент — извика Нанс. — Това поведение е абсолютно неприемливо!
— Казах ти да си затваряш устата! — кресна Майкъл. — Предупреждавам те за последен път!
Гарет цял се тресеше. Майкъл се надвеси над него, опря ръце на страничните облегалки на стола и лицето му се озова на сантиметри от лицето на Гарет.
— Какво решаваш? Изборът е лесен. Или признаваш какво си правил и се измъкваш жив, или отричаш и тогава… Те ще направят записа публично достояние, ако Нанс не си подаде оставката до утре по обяд. А сега кажи истината!
— Аз… аз… — заекна Гарет.
— Стю, не му отговаряй! — Нанс се пресегна към телефона.
— За кого, по дяволите, се мислите?!
Майкъл блъсна стола на Гарет, той се плъзна по пода и се удари в стената. Сетне пристъпи напред, вдигнал ръка. Юмрукът му се стовари право в носа на Майк Нанс и го залепи в стола. Главата му се люшна напред и се блъсна в ръба на тежката дъбова маса. Ръцете на съветника по националната сигурност увиснаха отстрани, под носа му се образува локвичка кръв. Никой не помръдна.
Майкъл се обърна към Гарет. Хвърли се напред, сграбчи вратовръзката му и го изправи на крака. Блъсна го до стената и го сграбчи за гърлото. Гарет размаха ръце безпомощно. Майкъл стегна хватката и едва чуто изсъска:
— Ако зависеше от мен, щях да те пречукам още сега! Имаш последен шанс да се измъкнеш, като признаеш какво си извършил!
— Инак разбивам тъпата ти глава о тази маса!
Сграбчил кичур коса на тила му, го извъртя с лице към Стансфийлд и президента.
— Кажи им истината! — изръмжа.
— Вината не е моя! — изхлипа Гарет. — Идеята беше на Майк и Артър.
Президентът вдигна поглед към Гарет. Не можеше да повярва, че това наистина се случва.
— Не е по моя вина, Джим. Кълна се! — стенеше Гарет.
Необуздана ярост се надигна у Майкъл O’Pypk. Юмрукът му се стовари право в челюстта на Стю Гарет. Той изохка и тялото му се строполи на пода.
Майкъл се надвеси злокобно над сгърчената фигура. С мъка потисна порива си да изрита шефа на президентския щаб.
Обърна се и погледна Стивънс. Президентът стоеше замръзнал, с широко отворени очи. Майкъл се върна на мястото си. Докато си слагаше часовника, каза задъхано:
— Директор Стансфийлд, оставям ви насаме с президента да уточните подробностите. Обадете ми се по-късно.
Грабна сакото си от облегалката на стола и им обърна гръб.
Стансфийлд и президентът го проследиха с поглед, без да кажат нито дума.
40.
Западното крило на ранчото на Майк Нанс в Мериленд бе обзаведено като в началото на века. Огромното помещение беше с размери дванайсет на шест метра. Стените и таванът бяха облицовани с ламперия от тъмен бук. Три ветрилообразни свода от месинг и дърво разделяха помещението на три приблизително равни части. Вдясно имаше отрупан с напитки бар, който изглеждаше, сякаш бе пренесен от Дивия Запад. В средата се извисяваше камина от камък, чиято полица бе увенчана с глава на бизон. В дъното бе сложена маса за билярд. Стените бяха украсени със скъпи картини с маслени бои — пейзажи от Запада и платна, изобразяващи войници от кавалерията в битка с индианци.