Пресегна се и отвори дясното чекмедже на бюрото. Вдигна слушалката на обезопасения телефон и набра номер. След няколко позвънявания прозвуча остър глас:
— Да?
— Джейрод, обажда се Майк. Трябваш ми за една дребна работа.
Настъпи малка пауза.
— Колко трудна?
Със спокоен глас Нанс отвърна:
— Никаква опасност за теб. Въпреки това е доста деликатна. Да речем… кръгло петдесет.
Майкъл O’Pypk спеше дълбоко. Събитията от последните три дни го бяха изтощили. След срещите по-рано през деня в Белия дом и Лангли Майкъл се появи за кратко на помена на сенатор Олсън и после се прибра вкъщи. Силите му стигнаха само колкото да изкачи стълбите до спалнята си, след което се строполи по очи на леглото и моментално заспа. Беше лежал в това положение, без да помръдне, почти пет часа.
Сега леко се размърда заради шум от чуждо присъствие в стаята. Беше сънувал нещо и отначало не можа да реши дали това е част от съня, или наистина в спалнята има някой. Направи усилие да се извърти, но ръцете му бяха приковани под тялото и неподвижни. Следващото, което почувства, бе допирът на нечия ръка. Отвори широко очи. Трябваше му един миг, за да фокусира погледа си и да различи тревожното лице на Лиз Скарлати, която се бе надвесила над него. O’Pypk се обърна на една страна и измъкна изпод себе си изтръпналите си ръце. Придърпа Лиз към себе си.
Скарлати се усмихна и го целуна по ухото.
— Звъня ти цял следобед. Къде изчезна?
O’Pypk разтърка очи и се прозя широко. После хвърли поглед към прозореца и попита:
— Колко е часът?
— Шест и десет.
— Уха. — O’Pypk се протегна, разкърши тяло и изръмжа: — Спал съм като за световно.
— Колко? — попита Скарлати, като прокарваше пръсти през гъстите му черни коси.
— Не знам. — O’Pypk притисна Лиз до себе си и я целуна. — Доста добре се чувствам, когато си до мен.
— Напоследък не те виждам често.
— Ще ни се наложи да поправим тази грешка. — Майкъл се извъртя и се озова върху Лиз.
Тя сключи ръце около широките му плещи, притисна го до себе си и го целуна.
— Това стомахът ти ли беше?
O’Pypk кимна.
— Какво си ял днес?
— Не съм сигурен. Беше доста напрегната сутрин.
— Искаш ли да ми разкажеш?
— Скъпа, мисля, че няма да ми повярваш.
— Разбра ли кой стои зад смъртта на Ерик? — предпазливо попита Лиз.
— Да.
— И кой?
— Не съм убеден, че искаш да знаеш.
Лиз го бутна встрани и седна в леглото.
— Искам.
Майкъл се отпусна по гръб и впери поглед в нея. На лицето й бе изписано сериозно и упорито изражение.
— Скъпа, тази гадост наистина е доста сериозна. Мисля, че за теб е по-добре да не знаеш нищо.
Лиз го мушна в гърдите.
— Помниш ли как онзи ден ми каза, че ако по някакъв начин разглася, че зад четирите убийства стои Скот Коулман, ти си щял завинаги да излезеш от живота ми?
Майкъл кимна утвърдително.
— Е, не мога да живея до края на дните си с тази страшна тайна между нас. Ако не се довериш на думата ми, че ще запазя тайната ти, тогава може би аз ще реша да изляза от твоя живот.
Репликата й го жегна.
— Не че ти нямам доверие… Информацията може да се окаже твърде опасна.
— Аз съм голямо момиче — каза Лиз покровителствено. — Ако не ми се доверяваш достатъчно, ще имаме проблеми. — И се взря настоятелно в него.
Майкъл се колебаеше. Беше изтощен, писнало му бе от цялата бъркотия и искаше всичко да приключи. Разтърка очи за момент и седна в леглото.
— Добре. Ето какво се случи.
И й разказа събитията от последното денонощие. Отново пропусна връзката на Шеймъс с Коулман и не спомена как бяха разбрали за Артър. Освен това й спести информацията как бе нокаутирал Стю Гарет и Майк Нанс.
Когато Майкъл приключи със своята редактирана версия на историята, последва кратко мълчание, докато Лиз събере мислите си. Въпросът, който зададе, попадна съвсем близо до целта.
— Кой уби Артър?
— Скот.
— Смяташ ли, че президентът е бил замесен?
— Не съм убеден. Стансфийлд смята, че не е, но ще проучи въпроса.
Лиз прехапа устна.
— Не мога да повярвам, че ФБР се съгласява с всичко това.
— Нямат друг шанс. Ако обществеността узнае, че Нанс и Гарет са били замесени в това… — Майкъл поклати глава.
Скарлати не отговори. Той обгърна лицето й е длани и каза:
— Не си го и помисляй, Лиз. Тази история никога няма да стане обществено достояние.
Тя дръпна ръцете му.
— Не е правилно, Майкъл. Хората заслужават да знаят истината. Недопустимо е ЦРУ и ФБР зад гърба ни да съзаклятничат и да прикриват убийства, извършени от висши съветници на президента.