— Ако тази история излезе наяве — Майкъл вдигна пръст, — първо, ние ще се злепоставим пред международната общественост. И, второ, ЦРУ ще бъде закрито завинаги…
— Това може и да не е толкова лошо.
O’Pypk поклати глава.
— ЦРУ принася повече полза за страната ни, отколкото можеш да си представиш. За тях чуваме единствено когато се провалят. Но успехите им далеч надхвърлят пораженията. И не се изчерпват с това — да свикат пресконференция и да обявят, че са вербували някой от генералите на Саддам Хюсеин да шпионира за нас.
— Не ми харесва цялата тази секретност. Хората имат право да знаят!
— Дори ако това заплашва да съсипе страната ни? — тихо изрече Майкъл.
За момент Лиз се поколеба какво да отговори.
— Вече ти дадох дума. Цялата тази бъркотия може и да не ми харесва, но съм щастлива, че свърши и ти си жив.
— Благодаря ти.
Стомахът на Майкъл отново се обади.
— Мисля, че някой е доста гладен — усмихна се Лиз. — Какво ще кажеш да приготвя една хубава и спокойна вечеря за двама и после да прекараме остатъка от нощта в леглото?
Майкъл се усмихна.
— А на мен какво ми се пада?
— Ще видиш — засмя се Лиз. Слезе на долния етаж и откачи каишката на Дюк. Още щом чу познатото подрънкване, жълтият лабрадор изскочи въодушевен и миг по-късно двамата вече бяха на път за близкия супермаркет.
Стансфийлд огледа присъстващите и мислено отбеляза колко са изморени. Роуч седеше с увиснали рамене и брадичка, забита в гърдите, очите му бяха зачервени. Скип Макмахън се прозяваше, Айрини Кенеди сваляше очилата си, за да разтрие очи. Денят се оказа дълъг, а и предишната нощ никой не бе спал достатъчно.
— Скип — започна Стансфийлд, — съжалявам, че ти натрапих тази ситуация, но друга възможност няма. Ако прекратим разследването, твърде много хора ще искат да знаят защо.
Макмахън поклати глава.
— Това е разхищение на работна сила. Над двеста мои агенти работят по тези убийства, а биха могли да бъдат използвани за други случаи, които могат да стигнат до съда.
— Не е разхищение — отбеляза Стансфийлд помирително. — Много е важно да установим кои са убийците, дори и да не можем да ги осъдим.
— Ще ви предоставя информация, но не искам това разследване да се превърне в двегодишно мероприятие, с което стотици агенти да си губят времето.
— Съгласен съм с теб, Скип — обади се Роуч, — но няма друг начин. Важно е да установим кои са терористите и трябва да продължим разследването, защото в противен случай медиите ще пощуреят. Когато му дойде времето, ще те отзова и ще те пратя да отговаряш за нещо друго.
Макмахън кимна.
— Знам, че нямаме друг избор, но онова, с което не мога да се примиря, е, че Нанс и Гарет ще се измъкнат толкова леко. Господи, само ако можех да ги спипам! — Лицето на агента се сгърчи от гняв.
Стансфийлд се усмихна и стана. През тези няколко седмици бе опознал Макмахън и искреността му му харесваше. Потупа го по рамото.
— Не бих се притеснявал твърде много, Скип. Измъкнат ли се, аз съм убеден, че нашите мистериозни убийци ще им се обадят. Денят бе твърде дълъг. Хайде да поспим, утре сутринта ще поговорим пак.
Всички станаха. Стансфийлд ги изпрати до вратата, а Кенеди помоли да изчака минута. Докато пъхаше в чантата си някакви папки, той попита:
— Айрини, какво е твоето мнение за конгресмен О’Рурк?
— Какво имате предвид?
— Смяташ ли, че знае повече, отколкото ни казва?
Айрини присви устни.
— Допускам, че е възможно.
Стансфийлд се обърна и прибра в сейфа една папка.
— Мисля, че трябва да го проверим, но предпазливо. Не е човек, който можем да си позволим да засегнем, но въпреки това според мен трябва да видим дали има някаква връзка с тези терористи.
— Ще се заема лично — каза Кенеди.
41.
Кафеникавото ауди се движеше бавно по улиците на Джорджтаун. Петдесет и четири годишният мъж зад волана беше бивш кадър от разузнаването на САЩ, преминал на частна практика. Работеше като „човек за дребни поръчки“, както го наричаха колегите му. Беше разговарял по телефона със стар познат, за когото бе вършил доста доходна работа през годините. Ако неговият стар познат казваше истината и нямаше охрана, задачата му щеше да бъде лесна. Мъжът мина два пъти покрай къщата и паркира наблизо.
Като насочваше микрофон към всяка стая, се увери, че вътре има само един човек. Прибра съоръжението и излезе от колата. Отиде до багажника, провери го още веднъж, за да е сигурен, че не е заключен, и огледа улицата. Потупа джобовете си, успокои се, че е взел всичко необходимо, и надяна чифт черни ръкавици.