След продължителния горещ душ Майкъл се почувства много по-добре. Умората напусна тялото му. Докато навличаше дънките и износена сива фланелка, чу звънеца на входа.
Предположи, че е Лиз, и хукна по стълбите.
Отвори рязко вратата, понечи да каже: „Пак ли си забрави ключовете?“, и замръзна. Не познаваше мъжа с набола сива брада, зеленикав тренчкот и кафяво бомбе.
— Конгресмен О’Рурк? — усмихна се непознатият.
— Да?
Непознатият извади десница от джоба си, сякаш да се ръкува с конгресмена. С плавно, едва забележимо движение насочи парализиращия пистолет „Тейзър“ и натисна спусъка. От дулото на оръжието излетя стреличка и се заби в стомаха на Майкъл. Той се вдърви, когато ток с напрежение от двеста хиляди волта прониза тялото му. Направи две стъпки назад и загуби съзнание. Строполи се върху дървената масичка в антрето, тя се строши, няколко фотографии в рамки паднаха на пода.
Мъжът извади от левия си джоб пистолет-спринцовка и го насочи към врата на О’Рурк. Натисна спусъка и изпрати в тялото на конгресмена мускулен релаксант, който щеше да го държи безпомощен около час. Пластмасови белезници щракнаха около китките и глезените на О’Рурк, върху устата му бе поставена широка лепенка. После неканеният гост отиде до прозореца и погледна навън. Угаси лампите над входната врата и в коридора. Бързо огледа улицата, после се върна при О’Рурк и с лекота вдигна на рамо много по-едрия конгресмен.
Хвърли поглед нагоре и надолу по улицата и се спусна по стъпалата. Отнесе О’Рурк до колата си, отвори багажника, тръшна вътре безчувственото тяло, настани се зад волана и потегли. Една пресечка по-нататък вдигна телефона и набра номер. След първото позвъняване прозвуча гласът на Майк Нанс:
— Слушам.
— Нося пакет за вас. Ще пристигна в дома ви след по-малко от десет минути.
— Някакви проблеми?
— Никакви.
— Чакам.
Бившият оперативен работник от разузнаването затвори телефона и се понесе към Мериленд. Усмихна се бегло при мисълта, че ще получи петдесет хиляди долара за толкова лесна поръчка, и се запита какво би могъл да иска Майк Нанс от конгресмена в багажника му.
Стиснала каишката на Дюк, Лиз се прибираше с две торби продукти. Тротоарът бе покрит с есенни листа. Когато зави по улицата към дома на Майкъл, задуха студен вятър.
Лиз очакваше с нетърпение предстоящата нощ. Другата седмица щяха да пътуват за Минесота за погребението на сенатор Олсън. Скръбният повод я потискаше, но въпреки това щеше да бъде добре да се махнат от Вашингтон за известно време. Северна Минесота е красива по това време на годината.
Дюк изтича по стълбите. Лиз затърси ключовете си и пусна каишката му. Влезе в преддверието, светна лампите и тръгна да остави продуктите, но изведнъж замръзна. Дървената масичка бе разтрошена на парчета. Лиз извика Майкъл по име. Заслуша се напрегнато, после извика отново. Дюк се върна при нея и притисна глава о коляното й. Лиз го погали разсеяно. Остави торбите на пода и тръгна към стълбите. Сърцето й биеше силно. Дюк я последва.
Надникна в банята и кабинета, сетне хукна към мазето и отвори вратата към гаража. Джипът си беше там. Втурна се към кухнята, за да провери дали ключовете му са си на мястото. Там бяха.
Скарлати прехапа устни. През главата й мина най-лошото. „Нямаше ме само половин час“, каза си отчаяно. Пое дълбоко въздух и опита да се сети къде можеше да е отишъл, но мисълта й непрекъснато се връщаше към счупената масичка в коридора.
Ръката й се устреми към телефона, но изведнъж нещо я накара да спре.
— Трябва ли да се обаждам в полицията? — запита се на глас. Наложи си да се успокои и да не реагира толкова бурно. — Ще звънна на Тим. Може Тим и Шеймъс да са се отбили и да са тръгнали да ме посрещат.
Набра номера на Гим и след няколко иззвънявания чу гласа му.
— Тим, обажда се Лиз. Знаеш ли къде е Майкъл?
— Мисля, че си е у тях — отвърна Тим.
— Не, не е. Аз ти се обаждам оттам. Дойдох преди около час, той спеше. Събудих го и той отиде да си вземе душ, докато аз напазарувам. Върнах се и него изобщо го няма в къщата… а и малката масичка при вратата е на парчета… сякаш някой е паднал отгоре й… Нещо не е наред, Тим!
— Успокой се, Лиз. Джипа няма ли го?
— Тук е. И ключовете са тук… Нямаше ме само половин час. Той знаеше, че веднага се връщам. Нещо лошо се е случило. Ще се обадя в полицията!