— Не! — изкрещя Тим. — Пристигаме след пет минути.
Лиз затвори. Отвлечен ли беше Майкъл? И от кого?
Коулман? Не. Стансфийлд? Майкъл сам го беше казал — ако тази история се разчуе, ЦРУ ще бъде закрито. Лиз отново хвърли поглед към телефона. Не се колеба дълго. Позвъни на информацията, получи номера на централата на ЦРУ и го набра. На третото позвъняване се обади мъжки глас и Лиз каза:
— Директор Стансфийлд, ако обичате.
— В момента директорът отсъства. Желаете ли да оставите съобщение?
— Да. Предполагам, че имате начин да се свързвате с него по спешност?
Последва пауза.
— Да, ако съобщението го налага — колебливо отвърна операторът.
— Повярвайте ми, случаят е точно такъв. Кажете му, че Лиз Скарлати от „Уошингтън Рийдър“ иска да разговаря с него относно събитията около Артър Хигинс, Майк Нанс, Стю Гарет и конгресмен Майкъл О’Рурк. Предайте му това незабавно и му кажете да ме потърси до пет минути, в противен случай ще действам както намеря за добре! — Лиз даде номера на Майкъл и затвори.
Денят се оказа твърде дълъг. Беше време да се приберат и да поспят. Кенеди и Стансфийлд излязоха от директорския кабинет и вратата автоматично се заключи след тях. Стансфийлд подаде ръка на Айрини. В същия миг към него се отправи дежурният от охраната.
— Сър, току-що ми позвъни операторът от централата и ми предаде нещо твърде странно. — Мъжът сведе поглед към къс хартия. — Обадила се е Лиз Скарлати от „Уошингтън Рийдър“. Иска да поговорите за Артър Хигинс, Майк Нанс, Стю Гарет и Майкъл О’Рурк. Оставила е номер и е казала, че ако не се свържете с нея до пет минути, ще действа както намери за добре.
Без да каже и дума, Стансфийлд се обърна и се отправи обратно към кабинета си, а Кенеди го последва. Стансфийлд остави куфарчето и сакото си на най-близкия стол и мина зад бюрото.
— Как, по дяволите, се е разчуло толкова бързо? — попита Кенеди.
Стансфийлд поклати глава.
— Това е или O’Pypk, или Белият дом. — Той остави бележката и посочи втори телефон на шкафа. — Моля те, Айрини, обади се на Чарли и му кажи да проследи този разговор. — И започна да набира номера.
Телефонът внезапно иззвъня. Лиз грабна слушалката.
— Госпожица Скарлати? — попита Стансфийлд.
— Да, на телефона.
— Говори директор Стансфийлд. Току-що получих вашето съобщение и съм малко озадачен.
Лиз стисна слушалката и се опита да остане спокойна.
— Зная всичко. Зная, че Хигинс, Нанс и Гарет стоят зад…
— Подробностите са излишни, госпожице Скарлати — прекъсна я Стансфийлд. — Откъде се обаждате? — Нямаше никакво желание да обсъжда този въпрос по открита линия.
— Какво значение има? — Лиз чу да се отваря входната врата и сърцето й подскочи. Тя се обърна натам с надеждата да види Майкъл, но в антрето влязоха Тим и Шеймъс.
— Искам да знам дали сте на обезопасена линия — каза Стансфийлд.
— Съмнявам се, а и изобщо не ме интересува — отвърна остро Лиз.
Тим и Шеймъс влязоха в кухнята и мълчаливо заслушаха разговора.
— Конгресмен Майкъл О’Рурк е изчезнал от къщата си и ако не се върне до един час, ще се обадя на всички новинарски агенции и ще им разкажа истинската история за онова, което става Във Вашингтон през последната седмица.
Шеймъс беше удивен.
— С кого разговаряш?
Лиз им обърна гръб.
— Чакайте малко — продължи Стансфийлд. — Откъде знаете, че конгресмен O’Pypk е изчезнал?
— Намирам се в кухнята му, заедно с брат му и дядо му — изкрещя Лиз. — Него го няма и ако не го върнете до един час, вашата мъничка тайна ще се озове на първа страница на всички утрешни вестници.
— Нямам никаква представа къде е конгресмен O’Pypk — възкликна Стансфийлд.
— Ами тогава по-добре го намерете. Разполагате с един час. — И Лиз тресна слушалката.
Стансфийлд се взря в телефона. Кенеди натисна едно копче и говори съвсем кратко. Когато свърши, вдигна поглед към своя шеф и каза:
— Обаждането е било от къщата на O’Pypk.
— Трябва да са Нанс и Гарет — поклати глава Стансфийлд. — Какво, по дяволите, са замислили тези идиоти?
— Възможно ли е обаждането да е фалшиво? — попита Кенеди.
— Съмнявам се. Ще питам президента дали знае къде се намират неговият началник-щаб и съветникът му по националната сигурност.
Стансфийлд набра номера на командния пост на Тайните служби в Белия дом. След няколко позвънявания се обади един агент и Стансфийлд се представи.
— Трябва незабавно да говоря с президента — добави.
Докато чакаше да го свържат, Стансфийлд потропваше с молив върху един бележник. След няколко изщраквания прозвуча гласът на президента: