Поставяйки се на негово място, той се замисли за различните начини, по които би могъл да бъде убит Фицджералд. След известно време започна да търси прилики с обстоятелствата около убийствата на Козловски и Даунс. Мислено направи списък на въпросите, които изискваха отговор: Колко души бяха нужни за това убийство? Каква беше причината? Защо точно тези политици? Кой би имал мотив? Макмахън поставяше основите на своето разследване. Всичко, за което мислеше, щеше да бъде прехвърлено на черна дъска в помещението за тактическа разработка и членовете на екипа му щяха да го анализират.
Вглъбяването му бе нарушено от познат глас, който го извика по име. Макмахън вдигна поглед и видя шефа си, Браян Роуч, да върви към него с неизменните си бодигардове.
— Скип, нещо ново? — Роуч работеше в Бюрото от двайсет и шест години, като през последните четири изпълняваше функциите и на негов директор. Навремето беше добър агент, но сега това бе само история. Да ръководиш ФБР, означава да забравиш почти всичко, което си научил за прилагането на закона, и да се съсредоточиш само върху политиката и администрацията.
Макмахън пристъпи към Роуч.
— Екипите от съдебната медицина правят оглед на сцената на убийствата, а патолозите до час ще започнат аутопсиите. — Макмахън протегна ръка.
Роуч я стисна, хвана по-едрия мъж под ръка и го отведе няколко стъпки встрани. Бодигардовете му ги обградиха.
— Ти ръководиш разследването. Ще има хора, които няма да са особено доволни от тази работа, но не ме е грижа. Всъщност ти си най-добрият агент, с когото разполагаме, а аз се нуждая от човек, комуто мога да поверя това разследване. — Роуч оправи вратовръзката си. — Скип, натискът да разкрием тази бъркотия ще бъде невероятен. Ще идва от всички страни и в повечето случаи ще бъде политически. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да те предпазя, но няма да съм в състояние да ги отклоня напълно.
— Нищо ново за нас, нали? — сви рамене Макмахън.
— Да, само че този път ще бъде по-различно. Главата ми се цепи само като си представя целия политически натиск, който ще ни бъде оказан, за да разкрием този случай. Другата причина, поради която точно ти ръководиш разследването, е, че знам колко мразиш да се разправяш с медиите и политиците. Не можем да си позволим изтичане на информация. Направи необходимото хората ти да са наясно, че с кариерата им е свършено, ако изпуснат дори и дума пред някого извън екипа.
— Разбрано.
Роуч погледна часовника си.
— Искам да дойдеш с мен в Белия дом за бърз преглед на фактите. Президентът е бесен, че единствената информация, която има, е от телевизията. — Забеляза гримасата на Макмахън и добави: — Всичко, което искам от теб, е да им дадеш най-важните подробности за онова, което сте намерили на трите местопрестъпления. Хайде да тръгваме.
Макмахън и Роуч се познаваха отдавна. Бяха се срещнали за първи път, когато Макмахън бе втора година агент, а Роуч току-що бе завършил Академията на ФБР. През изминалите двайсет и няколко години бяха станали добри приятели. Роуч от самото начало искаше да се издигне до върха, а Макмахън винаги бе желал да бъде агент и нищо друго. Тази липса на амбиция имаше две страни. Преди всичко той беше реалист. Познаваше се добре и си даваше сметка, че никога няма да бъде в състояние да погребе гордостта си. Директорът трябваше да е способен да играе играта на Вашингтон — нещо, което изобщо не му подхождаше. Макмахън не го усукваше; сметнеше ли, че е сбъркал, казваше го направо. И на себе си, и на останалите. Без значение кой си. Това, естествено, невинаги бе най-добрият вариант. Имаше няколко политици и поне един предишен директор, които настояваха за прекратяването на кариерата му във ФБР. За късмет на Макмахън той беше много добър професионалист. В Бюрото бе признат за най-добрия следовател по убийствата. Имаше собствен уникален начин на действие. През времето, в което бе работил във ФБР, бе наблюдавал как някои талантливи следователи се погубват, след като бъдат повишени на удобни административни длъжности. Бе казал на Роуч преди четири години, когато неговият приятел стана директор: „Изтеглиш ли ме от оперативна работа, същия ден се пенсионирам.“