— Томас, какво се е случило?
— Изглежда, имаме проблем, сър. — Стансфийлд предаде съществените факти от своя разговор със Скарлати, но я спомена само като „една репортерка“.
Президентът въздъхна.
— За Бога… защо някой ще иска да отвлича O’Pypk?
Стансфийлд не отговори.
— Не мога да повярвам. Смятах, че тази каша е приключила. Кой би го отвлякъл? — повтори Стивънс.
— Не сме сигурни.
— Томас, упълномощавам те да направиш всичко необходимо, за да върнеш конгресмен O’Pypk и да предотвратиш огласяването на записа!
Стансфийлд замълча за момент и попита:
— Сър, знаете ли къде се намират в момента вашият съветник по национална сигурност и шефът на екипа ви?
— Не, но със сигурност ще разбера! — викна Стивънс. — Ще ти се обадя!
Стансфийлд затвори телефона и се опита да прецени реакцията на президента. Стивънс изглеждаше искрено изненадан и нямаше нужда да рискува… освен ако Нанс не го е заплашил да го провали. Стансфийлд обмисли тази възможност и реши, че докато не научи нещо повече, не може да има доверие на президента. Вдигна слушалката и набра вътрешния номер на Чарли Добс в Оперативния център. Добс отговори още при първото иззвъняване и Стансфийлд попита:
— Каква птица имаме над града в момента?
Добс натисна няколко копчета по клавиатурата вляво и моментално на екрана се появи карта, която показваше разположението на всички сателити на ЦРУ и на Агенцията за национална сигурност.
— Постоянно разполагаме с… — Добс присви очи, за да разчете означенията — един КН 11 на стационар.
Стратегическият реактивен разузнавателен сателит КН 11 можеше да различи футболна от баскетболна топка от петстотин километра над земната повърхност.
— Насочете го към ранчото на Майк Нанс в Мериленд и наберете всички адреси на тайни квартири към АНС в района на столицата.
— Томас, хората от Агенцията ще побеснеят, когато разберат, че използваме сателит, за да държим под око съветника на президента по националната сигурност.
— Ако питат, кажи им, че става с разрешението на самия президент. Колко време е нужно да получите образ?
— От три до пет минути.
— Освен това искам незабавно на разположение две групи за бързо реагиране. Хеликоптерите да ни чакат със загрети мотори. Може да ни се наложи да се придвижим бързо.
— Цивилни ли да са?
Стансфийлд се замисли. Повечето от работата си ЦРУ трябваше да върши така, че да привлича колкото може по-малко внимание.
— Прати един екип цивилни и един в униформи.
— Ще се погрижа. Какво става, Томас?
— Още последствия от Артър. Обади ми се веднага щом получите образ от ранчото на Нанс.
Стансфийлд затвори телефона. Умората му бе изчезнала. Гневът към Майк Нанс потисна изтощението му. Бе дал на Нанс предостатъчно шансове. Щом другият държеше на твърдата игра, беше време да приключи с него, преди да е навредил още повече.
Когато Лиз затвори телефона, Шеймъс поиска да им разкаже какво се е случило. Двамата мъже се съгласиха, че нещата не изглеждат добре.
— Майкъл ти е казал всичко, нали? — изрече Шеймъс.
- Да.
— Не смятам, че е ФБР или ЦРУ. Те бяха с него днес следобед. Ако са искали, да са го направили тогава — разсъждаваше на глас възрастният О’Рурк.
— Ами ако са предпочели да стане по тъмно? — попита Лиз.
Шеймъс поклати глава.
— Защо да поемат такъв риск? Можеха да му се обадят утре, да го извикат в Лангли. Щеше да отиде сам и нямаше да се налага да го отвличат и да събуждат подозрение. Ако ти се обадиш на ченгетата и им кажеш, че приятелят ти, който съвсем случайно е конгресмен, е изчезнал и по всяка вероятност е отвлечен… — Шеймъс поклати глава. — Цялата полиция ще го издирва. Изключено! Стансфийлд никога не би поел такъв риск. Плюс това трябва да включиш в сметката и заплахата, че записът ще бъде огласен. Най-вероятно са Нанс и Гарет.
За момент Тим се замисли над този вариант.
— Прав си. Подобна отчаяна стъпка сочи към тях. Сега въпросът е — къде биха го отвели?
— Нямам никаква представа! Нанс трябва да има достъп поне до десетина тайни охранявани къщи близо до столицата. Биха могли да го отведат къде ли не. — Шеймъс си погледна часовника. — Нямаме много време. Трябва да го върнем, преди Нанс да го е разпитал. Ще уведомя Коулман за развитието на събитията. Тим, ти остани тук с Лиз. Ще ви се обадя веднага щом разбера нещо. — Стисна Лиз за раменете и каза: — Не се тревожи, всичко ще бъде наред. Ако се обади Стансфийлд, звъннете ми незабавно на телефона в колата.