Выбрать главу

— Конгресмен, дръжте се прилично! — Нанс размаха показалец пред лицето на O’Pypk, сякаш бе малко момче. — Не желаете да разстройвате моя приятел, нали?

Кимна на двамата мъже да го последват. Джейрод леко отпусна хватката си и побутна Майкъл да върви напред. Влязоха в просторното игрално помещение.

O’Pypk погледна вдясно и забеляза Стю Гарет, застанал зад бара с чаша в ръка. Нанс посочи към устата на Майкъл и каза:

— Джейрод, можеш да смъкнеш лепенката.

По-ниският мъж се пресегна и рязко дръпна сивата лепенка.

Застанал на безопасно разстояние, Нанс започна:

— Конгресмен, имаме една недовършена работа от днес сутринта.

— Аз си свърших работата с теб, като ти строших носа — изръмжа Майкъл.

Нанс се обърна и погледна отражението си в огледалото зад бара. Докосна отеклия си нос.

— Джейрод, би ли строшил носа на конгресмена вместо мен? — каза бавно.

Майкъл дори нямаше време да реагира. Мъжът, който стоеше до него, сграбчи сключените му в белезници китки и ги натисна надолу. Свободната му ръка се вдигна като томахавка и се стовари с рязък удар в горната част на носа на Майкъл. Чу се хрущене. Майкъл политна назад, от ноздрите му потече кръв.

Нанс се приближи откъм бара:

— Не обичам да прибягвам към насилие, господин О’Рурк, но категорично вярвам в максимата „око за око, зъб за зъб“. Вашето поведение тази сутрин бе доста нецивилизовано, не намирате ли?

— Вероятно убийството на Ерик Олсън е било цивилизовано. Я ми спести тъпотиите си. — Майкъл изтри кръвта с ръкав.

Нанс кимна на Джейрод и преди Майкъл да успее да реагира, един юмрук в кръста го запрати на пода. Изкривил лице от болката в десния бъбрек, О’Рурк е мъка се изправи и впери поглед в обувките на Нанс. Вдигна замаяна глава. Погледът му спря на бялата риза на Нанс. Изправи се и плю срещу него. Огромната кървава храчка се лепна на лицето му и бавно се свлече по бялата му риза. Разполагаше с по-малко от секунда да се наслади на скромната си победа. Нов удар в бъбреците го повали на колене.

Вбесен от унижението, Нанс пристъпи напред и зашлеви Майкъл през лицето. Той си пое дъх и вдигна поглед към съветника.

— Кой те научи да удряш така, копеле?

Нанс пребледня, ръцете му затрепериха.

— Джейрод, предай на младия конгресмен урок по уважение.

О’Рурк се претърколи, спря до стената и вдигна очи. Видя Джейрод да насочва шоков пистолет към него и след миг цялото му тяло се сгърчи в жесток спазъм. Загуби съзнание. Последното, което си спомняше, бе тихият звън на телефона.

* * *

Оперативният център в сутерена бръмчеше като палубата на самолетоносач в разгара на битка. Чарли Добс наблюдаваше от своето гнездо как хората му долу се движат бързо и прецизно. Натисна бутона за директно набиране на офиса на Стансфийлд. Директорът вдигна.

— Двигателите на хеликоптерите работят, тактическите групи са в пълна готовност. Разполагаме с реалновременен термичен образ.

— Какво виждате?

Добс впери поглед в големия високочестотен екран, вграден в стената зад бюрото.

— Единственото, за което мога да съобщя, е една новопристигнала кола. Всичко останало изглежда спокойно.

— Каква кола? — попита Стансфийлд.

— Трудно е да се каже при термичен образ, но прилича на лимузина. В момента двама от моите анализатори на образи тук пускат компютърна обработка на изображението. След десетина минути ще могат да ни кажат нещо повече. Колата пристигна точно когато се свързахме. От нея излезе някакъв човек. Измъкнаха нещо от багажника и влязоха в къщата.

Клепачите на Стансфийлд потрепнаха.

— От багажника ли?

— Да.

— И какво извадиха оттам?

— Не знам.

— Колко беше голямо?

Добс въздъхна със съжаление.

— Томас, не можем да определим точно. През нощта термичната визуализация на КН 11 не е достатъчна. Ако беше ден, щях да ти кажа много повече. Ако разполагахме с новите КН 12, нямаше да имаме проблеми.

— Кажи на твоите момчетата незабавно да се заемат с това! Засега да забравят за марката на колата. Искам да зная колко е бил голям обектът, изваден от багажника. Ако някой друг влезе или излезе, ме уведоми. Аз тръгвам с тактическите отряди. Дай на пилотите координатите и им кажи да са готови.

Стансфийлд затвори и се обърна към Кенеди:

— Остани тук и поеми координацията. Ако се обади Скарлати, дай й номера на моя мобилен телефон.

— При Нанс ли отивате?