Выбрать главу

— Да, възнамерявам да уредя този въпрос лично.

* * *

На вратата се почука. Тримата мъже вдигнаха погледи от тялото на пода. Иззад дебелата дъбова врата прозвуча гласът на помощника на Нанс:

— Сър, президентът е на линия и би искал да говори е вас.

— Кажи му, че ме няма! Ще му се обадя, като се върна.

Помощникът се изкашля.

— Той много настояваше да разговаря с вас незабавно. Всъщност, стори ми се някак гневен.

Нанс посочи O’Pypk.

— Джейрод, гледай този да мирува. Връщам се веднага.

И се отправи към вратата. Гарет тръгна след него.

— Чакай тук, Стю — сряза го Нанс. — Мога и сам да се оправя.

Влезе в кабинета си, натисна бутона за връзка и каза в слушалката:

— Съжалявам, че те накарах да чакаш, Джим.

— Сега пък какво си решил, дявол да те вземе? — кресна Стивънс.

— Джим, нямам представа за какво говориш.

— Не се подигравай с мен, Майк! Къде, по дяволите, е конгресмен O’Pypk?

— Трябва ли да знам?

— Някой го е отвлякъл и не е чудно, че ти си първият в списъка на потенциалните похитители.

— Кой ти каза, че е отвлечен?

— Стансфийлд!

— Както твърдях и тази сутрин, според мен зад цялата тази работа стои точно Томас Стансфийлд. Имам…

— Млъкни, Майк! — изкрещя президентът. — Не мога да повярвам, че си ме забъркал в цялата тази каша! Видях как Стю щеше да се разпадне, когато чу записа. Няма да се измъкнеш, като стовариш вината за това на някой друг. Ти и твоят садистичен приятел Артър бяхте зад цялата тази работа и аз няма да се оставя да бъда повлечен заедно с вас. Една репортерка се обадила на Стансфийлд и му казала, че ако О’Рурк не бъде върнат до час, ще предоставят записа на Артър на обществеността. Осъзнай се, преди да е станало твърде късно, и ми кажи къде, по дяволите, е конгресмен О’Рурк!

— Нямам представа.

— Лъжеш, Майк! Предай им го, преди да си провалил всички ни.

— Всички ни, точно така, Джим. — В думите на Нанс прозвуча нагла подигравка. — Ако те огласят записа, потъваме всички, включително и ти. Сега ще действаме както аз искам. Ти уведоми Стансфийлд. Щом толкова държат да си получат добрия конгресмен обратно, той трябва да знае нещо. Когато приключа с него, ще им го връча.

Нанс тресна слушалката, излезе от кабинета си и се отправи към противоположния край на къщата.

43.

Стансфийлд и бодигардът му излязоха през задния вход на главната сграда в Лангли и се отправиха към хеликоптерите. Отдясно бе „Черен ястреб“ — „Сикорски UH 60“, с последен модел шумозаглушители, монтирани над мощните му двигатели. Имаше на борда си осем бойци, членове на групата за специални операции към ЦРУ — бивши морски пехотинци и рейнджъри от Военновъздушните сили. Носеха черни шлемове на Делта форс и специални бронирани костюми. Шлемовете можеха да спрат куршум от „Магнум 357“, изстрелян от упор, и бяха снабдени и с допълнителни очила за нощно виждане. И осмината бяха въоръжени с автомати „Хеклер и Кох“. Двама държаха в ръце късоцевни „Ремингтън“ със специални патрони за пробиване на блиндирани врати. Един от екипа носеше снайпер от същата марка.

Хеликоптерът, към който се приближи Стансфийлд, беше сребристосин. На борда му бе вторият тактически екип. Въоръжението им бе като на групата от „Черен ястреб“, но облеклото им беше цивилно.

Директорът се качи на мястото до пилота, а бодигардът му мина отзад при другите. Стансфийлд кимна на пилота, хеликоптерът се издигна над земята и се отправи на изток, следван плътно от „Черен ястреб“. Мъжете и единствената жена в задната част на хеликоптера се спогледаха крадешком. Не се случваше често директорът да се включва в подобна операция.

Стансфийлд погледна вдясно, докато двата хеликоптера се носеха над северната част на центъра с около двеста и четирийсет километра в час. Бодигардът му го потупа по рамото и му подаде телефона:

— Президентът.

Стансфийлд грабна слушалката.

— Да, сър.

— Томас, аз го изпуснах. — Президентът звучеше отчаян.

— Кого, сър?

— Майк Нанс. Току-що разговарях с него. Той каза, че ако терористите толкова искат да върнат О’Рурк, значи конгресменът знае нещо.

— Той в ранчото си ли е?

— Да.

— Ще действам. — Стансфийлд върна телефона на бодигарда си и впери поглед право пред себе си. Нервите му бяха опънати до скъсване, беше уморен и не можеше да си спомни кога за последен път бе толкова бесен. Беше време Майк Нанс да бъде поставен на мястото си.

* * *

Коулман и „опашката“ му се движеха по улиците на Лангтън. Макар че кварталът се намираше на около километър от Капитолия, бе един от най-лошите райони на столицата. Изгорелите или напуснати домове се бяха превърнали в свърталища на наркопласьори и улични престъпници.