Бившият тюлен включи гласовия модулатор на мобилния си телефон и набра номера на Лангли. След кратки възражения операторът го свърза с кабинета на Стансфийлд.
Кенеди вдигна телефона на директора и когато чу променения глас, даде сигнал за незабавно проследяване.
— Кой се обажда? — попита тя.
— Човекът, който отвлече Артър. Къде е Стансфийлд?
— В момента отсъства. — Кенеди се запита дали в другия край говореше бившият командир на тюлените.
— Необходимо ми е да разговарям с него незабавно.
Кенеди погледна часовника си.
— Ако изчакате, ще видя дали мога да го открия.
— Не! — изкрещя Коулман. — Дайте ми номер, където мога да се свържа с него, веднага, или огласявам записа.
За секунда Кенеди обмисли възможностите, е които разполагаше, и му даде номера. Затвори и набра вътрешния на Оперативния център. Обади се Чарли Добс:
— Успяхте ли да го проследите? — попита тя.
— Не, звънеше от мобилен телефон.
— Можете ли да го пипнете, ако се обади отново?
— Ако остане достатъчно дълго, но се съмнявам да е толкова тъп.
Кенеди затвори и отново се запита дали не е бил Коулман.
В другия край на града Коулман натисна копчето за прекъсване на връзката и набра номера, който току-що му бе дала Кенеди. Някой вдигна от другата страна и Коулман попита за Стансфийлд. Миг по-късно директорът се обади и Коулман попита направо:
— Къде, по дяволите, е O’Pypk?
— Кой е на телефона?
— Човекът, който има двайсет копия на една лента, която завинаги ще затвори вратите на ЦРУ. Ще задам същия въпрос само още веднъж. Къде е конгресмен O’Pypk?
— В момента и аз се опитвам да го открия.
— Къде се намирате?
Стансфийлд се поколеба за момент.
— Във въздуха.
— Накъде сте се отправили?
— Мериленд.
— Кой е в Мериленд? — Коулман зави надясно по Саут Дакота Авеню и пое към магистрала 50.
— Съветникът на президента по националната сигурност.
— Той ли е отвлякъл конгресмена?
— Не сме сигурни, но възнамеряваме да установим.
— Къде живее Нанс?
— Окръг Аръндейл, веднага след 214.
Коулман познаваше района. Къщата на Нанс не беше далеч от Анаполис.
— Молете се да намерите конгресмена по-бързо. Нанс изчерпи търпението ми. — Коулман прекъсна разговора и щом се качи на рампата за магистрала 50 в източна посока, здраво натисна педала на газта. Искаше да бъде там, когато щяха да разменят Майкъл, но имаше един огромен проблем — първо трябваше да се отърве от ФБР.
През шестнайсетте си години във флотата Коулман бе овладял две основни тактики за освобождаване от наблюдение. Първата предполагаше навлизане в район с натоварено движение и освобождаване от преследвачите в множеството, а втората — озоваване на място, където проследяването става невъзможно. Коулман се усмихна. Втората тактика щеше да бъде реализирана безупречно. Той свърна в лявото платно и подмина няколко коли, увеличавайки скоростта. Откачи гласовия модулатор от телефона и набра главния номер на Военноморската академия. Когато от централата вдигнаха, той помоли да го свържат със стария му приятел Сам Джарви.
Скип Макмахън наблюдаваше с бинокъл през предното стъкло на микробуса. Забеляза червените стопове на форда на Коулман. Другите три коли на преследвачите се движеха след микробуса в колона. Макмахън остави бинокъла в скута си и се облегна назад. Поднесе портативната радиостанция към устата си и каза:
— Добре, банда, можем да си отдъхнем. Хеликоптерът го следи. Засега ще останем на около километър зад него и ще се сменяме на всеки пет минути.
O’Pypk премигна няколко пъти и отвори очи. Джейрод го хвана под мишниците и го изправи. Издърпа го до един дървен стол и го тръшна на него. Майкъл се вкопчи в облегалките за ръце и успя да се задържи. Усети пареща болка в стомаха си. Върху дънките му паднаха няколко капки кръв от носа му. Наклони глава назад, опитвайки се да спре кръвоизлива. С крайчеца на окото си мерна Стю Гарет, който стоеше зад бара.
— Колко време смяташ, че ще мине, докато ви открият и убият? — обърна поглед към него Майкъл.
Гарет не му обърна внимание.
— Хей, Гарет! — повиши глас O’Pypk. — Колко време ще е необходимо на терористите да ви открият и да ви видят сметката?
Гарет вдигна поглед.
— Не мисля, че си в положение да ми казваш каквото и да било.