— О, така ли? Тези терористи ще направят записа публично достояние само защото ти и твоят малоумен приятел не можахте да кажете „дотук“ и да се оттеглите.
— Свършено е с вас, Гарет. Както и да го погледнеш, вече си покойник.
Гарет си грабна чашата и се отдалечи.
Влезе Нанс и се отправи към О’Рурк. Спря на няколко стъпки от него и заяви с безизразен тон:
— Виждам, че си дошъл в съзнание.
— Какво поиска президентът? — попита Майкъл.
— Изглежда, твоите приятели много държат да се върнеш при тях.
O’Pypk се смръщи.
— За какви приятели говориш?
— За приятелите ти, терористите.
— Ти си откачил. Аз не зная кои са терористите.
— Е, ние ще ги открием на всяка цена. Мисля, че лъжеш, а на този етап нямам какво особено да губя, нали? — Нанс се усмихна.
— Ами живота ти, откачено копеле?
— Конгресмен, ти явно си глупак. Нима смяташ, че съм работил цял живот да стигна дотук, за да могат банда аматьори да ми провалят кариерата с едно най-обикновено изнудване?
— Аматьори, значи? — O’Pypk се засмя. — Ти си виждал какво могат да правят. — Облегна се назад и изкрещя към другия край на стаята: — Хей, Гарет! Как според теб ще ви пратят на оня свят? Смяташ ли, че ще се промъкнат в дома ти тайно някоя вечер и ще ти прекършат врата, както направиха с Фицджералд, или смяташ, че ще те нацелят със снайпер през три пресечки, както постъпиха с Басет?
Гарет тръшна чашата е питието си на една маса в дъното и прекоси стаята.
— Майк, това е глупост! Какво правим? Нека да го върнем и да си подадем оставките!
— Затваряй си устата, Стю! Налей си още едно питие и стой мирен.
— Може пък да го направят с бомба в колата — не спираше Майкъл.
— Млъкни! — кресна му Гарет. После отново се обърна към Нанс: — Майк, всичко това стигна твърде далеч. Аз излизам от играта. Ще се обадя на Джим и ще му кажа, че всичко е твое дело.
И тръгна към вратата. Нанс изрече тихо:
— Джейрод, ако господин Гарет се опита да напусне, застреляй го.
Майкъл се изсмя високо.
— Ти си идиот, Нанс! Не го слушай, Стю! Не му стиска да те убие. Артър можеше, но този тук не. Той беше само човек за поръчки. Нали така, Майк? Ако си такъв мъжага, Майк, защо не го убиеш със собствените си ръце? Не смееш, нали?
— Седни и ме остави да се оправя с този! — кресна Нанс към Гарет. После отново се обърна към О’Рурк: — Часът на аматьора свърши! Или веднага ми казваш какво знаеш и си отиваш с непокътнат мозък, или така ще те напомпам с наркотици, че няма да е ясно какво ще ти остане.
— Майната ти! И ти ще пукнеш накрая, също като приятелчето ти Артър! — викна Майкъл.
Нанс погледна към Джейрод.
— Още една доза — каза.
Джейрод направи няколко стъпки напред, но този път допусна грешка и влезе в обсега на Майкъл. Докато насочваше шоковия пистолет, десният крак на Майкъл се устреми нагоре и ритна оръжието в момента на изстрела. Електрическата стрела се заби в стомаха на Майкъл и в същия миг кракът му уцели Джейрод в слабините. Електрическият ток прониза О’Рурк, едновременно е това протече в тялото на Джейрод и двамата мъже се разтресоха в конвулсии.
44.
Пилотът на водещия хеликоптер хвърли поглед към монитора за глобално позициониране и обяви, че до целта остават осем километра. Изключиха прожекторите и си сложиха очилата за нощно виждане. Намалиха едновременно скоростта и се спуснаха до височина трийсет метра. Теренът под тях беше пресечен, тук-там се мяркаха групи дървета.
Щом наближиха имота на Нанс, хеликоптерите спряха движението си напред и се позиционираха зад група дървета в основата на два ниски хълма. Точно пред тях, на по-малко от миля, се намираше ранчото на Нанс. Носовете на машините бяха обърнати към северната страна на къщата. Пилотът на водещия хеликоптер произнесе в микрофона:
— „Делта Шест“, тук „Чероки Едно“. Защо не заобиколиш откъм юг и не опиташ да изкараш нещо на термоскенера?
— Дадено, „Чероки Едно“.
„Черен ястреб“ се отдели от групата дървета и се плъзна бавно по границата на имота.
Стансфийлд си беше сложил чифт слушалки с микрофон и слушаше разговора на летците. Пилотът му сканира зоната около къщата на Нанс и улови топлинен сигнал.
— Виждам роувър — обяви той в микрофона. — Проверявам. Стават два. Патрулират около постройката.
На жаргона на екипа роувър означаваше куче-пазач.
Тактическият водач на групата, който седеше точно зад пилота, попита:
— Имат ли нашийници, или са пуснати свободно?
— Нямат — отвърна пилотът и хвърли поглед към Стансфийлд. — Сър, искате ли да се пробвам с насочените микрофони?