— Не. Около къщата има електромагнитно поле. Нашите микрофони не могат да проникнат през него.
После се обърна към пилота на „Черен ястреб“:
— „Делта Шест“, опитай да преброиш хората в къщата.
— Прието. Дайте ми трийсет секунди да заема позиция.
„Черен ястреб“ се плъзна зад хълма и се изравни с група дървета на около четиристотин и петдесет метра от къщата на Нанс. Вятърът идваше от изток, така че шумът от машината не достигаше до къщата. Когато се изравни с дърветата, пилотът издигна хеликоптера само колкото носът на машината да застане перпендикулярно на къщата. Вторият пилот на „Черен ястреб“ задвижи малката камера на носа посредством една от ръчките на командния пулт. На дисплея просветна топлинното изображение на къщата. Вторият пилот започна от южния край на постройката и задвижи камерата в северна посока. Първото тяло регистрираха в средата на къщата. Когато стигна до северния край, вторият пилот съобщи за още четирима души.
— Как са разположени четиримата? — попита Стансфийлд. Той бе ходил в къщата и се сещаше за кое помещение става въпрос.
— Единият, изглежда, е седнал, двама стоят изправени близо до него; четвъртият също е седнал, на около пет метра от останалите.
Тактическият водач на групата потупа Стансфийлд по рамото.
— Преди да ударим къщата, ще трябва да ликвидираме кучетата.
Стансфийлд кимна утвърдително и тактическият водач се обърна към първия пилот:
— Закарай ни зад хълма, ще използвам снайпериста.
Носът на сребристия хеликоптер леко се наклони надолу, после машината прелетя над короните на дърветата и се спусна на около петнайсет метра над земята, като се движеше плавно по протежение на малката долина. Пилотът направи странична маневра и зае позиция зад хълма, като свали корпуса на около метър от земята. Тактическият водач се обърна към един от мъжете, облечен в дънки и кожено яке, и каза:
— Тони, заеми позиция на върха на хълма и се подготви да елиминираш роувърите.
Мъжът кимна и се изправи. Един от бойците отвори плъзгащата се врата, Тони скочи навън и се изгуби в тъмнината.
Стансфийлд нагласи микрофона пред устата си.
— „Делта Шест“, как са нещата в твоята зона?
— С изключение на кучетата всичко е чисто.
— Добре, след малко се присъединяваме към вас.
Пилотът върна хеликоптера на първоначална позиция.
Продължиха на юг към мястото, където се намираше „Делта Шест“. Стансфийлд посочи група дървета на около сто и осемдесет метра от къщата. Пилотът снижи хеликоптера зад дърветата и заговори:
— „Делта Шест“, върнахме се е петстотин метра, на седем часа от вас. Виждаш ли ни? Край.
Пилотът на „Черен ястреб“ се извърна и забеляза топлинните знаци, които маркираха двигателите на сребристата машина.
— Виждам ви. Отбелязах позицията ви. Край.
Стансфийлд вдигна пред себе си бинокъл за нощно виждане и съсредоточи поглед върху широкото северно крило на постройката. Прозорците светеха, но щорите бяха спуснати.
— „Делта Шест“, не каза ли, че си отбелязал четирима в стая от северната страна на къщата?
— Потвърждавам, сър.
— Добре — обяви Стансфийлд. — Всички да внимават. Ще говоря с пребиваващите в къщата. Няма да им съобщавам къде сме. В зависимост от протичането на разговора или ще ви дам зелена светлина, или ще мируваме. Ето какво ще направите, ако ви дам зелена светлина — когато кажа на „Делта Шест“ да тръгва, искам да ликвидирате кучетата. Тогава „Делта Шест“ застава неподвижно над северния край на къщата. Екип Едно се спуска с въжета на земята и влиза в къщата. Известно ви е, че навсякъде има сензори за натиск и вибрации, както и за движение. Най-добрият вариант за влизане са френските прозорци в южния край на северното крило. Повтарям, в южния край на северното крило. Имаме потенциална ситуация с взимане на заложници, така че правилата са следните. Ако срещу вас стрелят, можете да отвръщате на огъня. Ако някой от мъжете в стаята направи опит да ликвидира някого от останалите в стаята, вашата задача е да предотвратите това. Въпроси?
Нямаше. Двата екипа бяха наясно със задачите си.
— Екип Две ще прикрива Екип Едно. Екип Едно, готови ли сте?
Командирът на Екип Едно отговори в микрофона си:
— Трябват ни трийсет секунди, сър.
После удари юмруци един в друг и посочи с палци към вратата. Дългите тъмни врати на „Черен ястреб“ се отвориха с плъзгане и се застопориха. Всички бойци закачиха въжетата си за куките над вратите на хеликоптера и присвиха колене. Първи бяха двама е автомати. Тяхната задача бе да отворят френските прозорци на къщата и да проникнат в нея. Следващите трима щяха да се заемат с прочистването на стаята. Трябваше да нахълтат вътре буквално един върху друг, като всеки отговаряше за своята третина от помещението и ликвидирането на съпротивляващите се в нея. Шестият и седмият щяха да охраняват фланговете на зоната, в която щяха да се спуснат десантчиците. Осмият ги покриваше. Водачът вдигна ръка, свита в юмрук, с изправен палец. Отвърнаха му по същия начин. После съобщи в микрофона на Стансфийлд, че са в пълна готовност.