Директор Стансфийлд, господин Нанс каза, че ще ви позвъни след десет минути. Бихте ли ми дали телефон, на който да може да ви потърси?
Без да губи време, Стансфийлд попита:
— „Делта Шест“, готови ли сте?
Отговорът бе утвърдителен. Стансфийлд извърна поглед към командира на Екип Две. Мъжът вдигна палец. Стансфийлд нагласи микрофона пред устата си и нареди:
— „Делта Шест“, започни операцията.
Снайперистът на Екип Две притисна по-здраво показалец върху спусъка на пушката си и центрира кръстчето на оптическия мерник върху главата на ротвайлера, който бе по-близо до хеликоптерите. Натисна спусъка. Куршумът удари кучето в областта на ухото и го простря на земята. Вторият ротвайлер рязко извърна глава, за да установи причината за шума, но преди да успее да се ориентира, парче олово се заби в масивното му ъгловато чело. Пет секунди по-късно зловещата метална птица прелетя над двата трупа и продължи към къщата.
Осемте командоси от тактическия екип се надвесиха навън от вратите на хеликоптера. Бяха преместили автоматите пред гърдите си, за да имат готовност за незабавно действие. Малко преди да достигнат къщата, машината снижи опашка подобно на птица преди кацане и се закова във въздуха. Командирът на екипа изкрещя:
— Давай! Давай! Давай!
Десантчиците се оттласнаха едновременно от висящата във въздуха платформа. Ръцете им, стиснали осигурителните въжета, се отпуснаха. За секунди мъжете се спуснаха надолу и отново стиснаха въжетата на метър над земята. Приземиха се като котки, светкавично откачиха въжетата от осигурителните колани и стиснаха автоматите. „Черен ястреб“ сканира зоната, а светлините на прожекторите му оживяха около групата десантници.
Мъжете се заеха за работа, без да обръщат внимание на залялата ги светлина. Двамата, които щяха първи да нахлуят в сградата, стигнаха до френските прозорци точно за две секунди. Мъжът отляво стреля в горната ключалка, застаналият отдясно — в долната. Куршумите от специалните пистолети се врязаха в дървото, като избиха ключалките от рамките на прозорците. След като свършиха своята част от работата, двамата отстъпиха настрана, за да направят място на „чистачите“. Водещият пристъпи напред е шокова граната в ръка. Ритна прозореца и търкулна гранатата в къщата. „Пазете се! Шокова граната!“, прогърмя в слушалките. Десантниците стиснаха очи.
Оглушителен взрив разтърси въздуха. Блесна ослепителна фосфорна светлина. Тримата „чистачи“ нахлуха през взривената врата, големите черни заглушители на оръжията им описваха дъги от ляво на дясно, гласовете им гърмяха:
— Горе ръцете! Горе ръцете!
Нанс размахваше спринцовка пред лицето на O’Pypk. Изведнъж Джейрод, застанал изправен до Нанс, отстъпи и падна на колене. Докато вадеше пистолета си, видя шоковата граната, която се търкаляше към тях. Сви се зад облегалката на едно кресло, като държеше оръжието си насочено към вратата. В мига, в който гранатата избухна, той започна да натиска спусъка. Първият му изстрел не уцели, но вторият удари странично каската на първия десантчик, отплесна се встрани и се заби в рамото на другия до него. Първият мигновено забеляза проблясването на дулото и изпрати пет куршума в главата на Джейрод. Всички до един попаднаха в целта. Димящият MP5 се обърна към Нанс и O’Pypk.
— На пода! Веднага! — изкрещя десантчикът. Партньорите му, застанали от двете му страни, държаха оръжията си насочени към двата края на стаята. Още четирима бойци нахлуха тичешком и започнаха оглед на помещението. Петнайсет секунди по-късно всеки от тях бе извикал: „Чисто!“
Командирът нареди на четирима от хората си да претърсят къщата и съобщи на Стансфийлд, че помещението е обезопасено.
Вторият хеликоптер се спусна на поляната пред къщата. Стансфийлд изскочи от него, следван от бодигарда си. Натрошено стъкло скърцаше под краката му. Погледът му веднага се спря на окървавения O’Pypk. Винаги сдържаният директор на ЦРУ събра цялата си воля, за да удържи яростта си към Майк Нанс. Направи няколко крачки напред и се загледа в мъртвия на пода. Невъзможно бе да бъде разпознат. След това погледът му се спря върху вързаните китки на младия конгресмен.
— Освободи го! — заповяда Стансфийлд на стоящия най-близо.
Десантникът преметна през рамо автомата и освободи с ножа си китките на O’Pypk.
Командирът на екипа се приближи към Стансфийлд.
— Сър, един от хората ми бе улучен в ръката, но ще се оправи.
— Благодаря ти. Изведи хората си навън и ни остави насаме за минута.