— Както кажеш, брат. — Джарви махна сдържано.
Моторът изрева, бялата лодка остави зад себе си широка пенеста диря и се устреми към откритите простори на Чесапийк.
Когато излезе от Грийнбъри Пойнт, Коулман се отправи на югоизток през пролива. Имаше леки вълни, но когато вятърът утихна, те изчезнаха. Щом прекоси пролива и се озова от другата страна, той се обади на Стансфийлд и му даде окончателните координати на мястото на срещата.
Бе избрал малка пясъчна ивица извън пролива, която се появяваше само по време на отлив.
Щом наближи, намали скоростта. Пясъчният насип беше издигнат в средата и в най-широката си част достигаше около пет метра. Ивицата бе разположена в посока север-юг по течението на пролива. Той закара „Китоловец“ в северния край и го изтегли на пясъка. Познаваше Чесапийк отлично, доколкото това можеше да се каже за подобна просторна водна шир. Докато оглавяваше „ТЮЛЕН Група 6“, бе прекарал безброй часове в тренировки из залива и около него при всякакви атмосферни условия както през деня, така и през нощта.
Коулман отвори металния куфар и извади отвътре фенерче и черна качулка. Реши, че ще му потрябва за представлението. Сложи си я така, че тясната цепка да попадне точно на очите му. Взе 9-милиметров „Глок“ и го втъкна в панталона си отзад на кръста. Облегна се на централната конзола и зачака. Няколко минути по-късно чу познатия звук от приближаващ се хеликоптер. Скоро след това забеляза и мигащите му светлини. Насочи фенерчето към хеликоптера и го размаха.
Хеликоптерът зави на юг и започна да се снишава за кацане. Витлата завихриха въздуха и вдигнаха облак пясък. Коулман заслони очи, но не се обърна с гръб. Машината кацна меко.
Пясъчният вихър утихна и отново се възцари тихата спокойна нощ. Коулман слезе от лодката и прецапа през плитчината. Застана отстрани и впери поглед в хеликоптера. Една от страничните врати се отвори и на пясъчната ивица слязоха трима мъже. Коулман ги разпозна до един. Прибра фенерчето и пристъпи напред.
Четиримата мъже спряха на няколко крачки един от друг. Нанс беше в средата, а от двете му страни бяха застанали O’Pypk и Стансфийлд.
Коулман погледна подпухналото и покрито със синини лице на приятеля си и каза:
— Майкъл, съжалявам, че те замесих във всичко това. — Поколеба се за миг, преди да продължи. Беше си риск, но ако беше преценил правилно характера на Стансфийлд, трябваше да успее. Свали черната качулка и се обърна към Стансфийлд: — Сър, аз съм Скот Коулман, бивш пехотинец от флотата на Съединените щати. До тази сутрин конгресмен O’Pypk нямаше никаква представа за нещата. Извършените наскоро политически убийства са мое дело и на група мъже, които ще останат анонимни. Конгресмен O’Pypk бе замесен, след като моите хора разпитаха господин Хигинс и установиха, че той и този идиот тук — Коулман посочи към Нанс — са отговорни за убийството на сенатор Олсън и конгресмен Търнкуист. Конгресмен О’Рурк беше близък приятел. Имахме нужда от някой, на когото можем да се доверим, затова се свързах с Майкъл тази сутрин и му предадох признанията на Артър заедно със списък на исканията ни. Не предвидих, че Нанс ще предприеме нещо толкова отчаяно.
Майкъл стоеше онемял, втрещен от факта, че Коулман бе разкрил своята самоличност.
Коулман направи пауза и се обърна към Нанс:
— Не можеше да си отидеш просто така, нали?
Нанс пристъпи от крак на крак.
— Господин Коулман, въпросът за националната сигурност на Америка е моя отговорност и аз винаги съм я възприемал изключително сериозно. Когато някой изнудва президента, той заплашва националната сигурност на страната ни. Вие наистина ли очаквахте да стоя със скръстени ръце?
Коулман се навъси.
— Един момент. Май нещо ти се губи. Как се вписва във вашата идеалистична и благородна защита на националната сигурност на Америка убийството на сенатор Олсън и на конгресмен Търнкуист?
— От гледна точка на настоящия момент това може и да не е най-доброто решение, но ние чувствахме, че трябва да направим нещо, за да ви забавим. Вашите действия бяха твърде дестабилизиращи за нашата политическата система и…
Коулман го прекъсна:
— От гледна точка на настоящия момент? Ти си пълен боклук! Не ме вбесявай с бръщолевенето си. Не сте убили Олсън и Търнкуист в защита на националната сигурност. Отнели сте им живота заради собствените си изкривени, егоистични интереси.
Нанс сви рамене.
— А нима вие не премахнахте сенатор Фицджералд и останалите в името на собствените си егоистични интереси?