Айрини Кенеди погледна папката в скута си. Бе прекарала цяла вечер в проучване на отношенията между Майкъл O’Pypk и Скот Коулман. Скип Макмахън, Роуч и Стансфийлд слушаха напрегнато, докато тя обобщаваше събраната информация.
— Всичко си идва на мястото. — Кенеди потропа с молива си по папката. — Единственото, което ме безпокои, е дали Коулман е знаел, че именно сенатор Фицджералд е провалил Операция „Изтегляне“. Освен хората от отдела за контрашпионаж в Бюрото и няколко отбрани в Лангли, списъкът от имена е много къс. Първи в този списък е, или може би трябва да кажа беше, сенатор Олсън. По времето, когато се случи всичко това, конгресмен O’Pypk напуска екипа на Олсън и се готви да започне своята първа година като конгресмен. Ако Коулман е открил кой е издал мисията му и е причинил смъртта на хората му, това би обяснило мотива му. Бих се обзаложила, че конгресмен О’Рурк му е казал за Фицджералд.
— Имаме ли доказателства? — попита Роуч.
Кенеди поклати глава.
— Само предположение.
— Как продължаваме нататък?
— Трябва да сме сигурни, че тази история никога няма да стане достояние на обществеността. — Стансфийлд хвърли поглед към Скип. — Аз ще поискам от Коулман отчет за мисията. За да го направим, ще трябва да уредим твоят екип за следене да го позагуби за ден-два.
— Няма да е проблем. Той веднъж вече успя да се освободи от нас.
Някой почука на стъклото на лимузината и Стансфийлд го смъкна наполовина. Един от неговите бодигардове се надвеси и каза:
— Сър, кулата задържа полета. Конгресменът и Скарлати чакат при портала за отвеждане към самолета, а ние сме проверили и обезопасили помещението.
— Благодаря, Алекс. — Стансфийлд вдигна прозореца. — Айрини, Скип, бихте ли придружили конгресмен O’Pypk и госпожица Скарлати до стаята? Ние е Браян ще ви чакаме там.
Слязоха от колата, Кенеди и Макмахън първи се отправиха към терминала.
О’Рурк и Скарлати бяха седнали един до друг и очакваха своя полет. Макмахън пристъпи напред и протегна ръка.
— Добро утро, конгресмен O’Pypk.
Майкъл затвори вестника, стана и пое протегнатата ръка.
— Добро утро.
Макмахън се извърна към Айрини.
— Помните ли д-р Кенеди от вчера?
— Разбира се.
Майкъл и Айрини се ръкуваха, сетне Майкъл се обърна към Лиз:
— Скъпа, бих искал да ти представя специален агент Макмахън от ФБР и д-р Кенеди от…
Кенеди се усмихна и протегна ръка към Лиз.
— ЦРУ. Радвам се да се запознаем.
— Съжалявам за… — Макмахън потупа носа си. — Изглежда доста зле.
— Като не го пипам, се търпи.
Макмахън кимна и след кратко мълчание каза:
— Директор Стансфийлд и директор Роуч биха искали да поговорят с двама ви за няколко минути.
— Точно сега наистина нямаме време — каза Майкъл, — всеки момент очакваме да ни извикат за полета.
— Не се притеснявайте. Няма да заминат без вас. Директор Роуч помоли кулата да задържи самолета.
Майкъл погледна притеснено към Лиз.
— Добре. Да вървим.
Влязоха в дискретно фоайе, запазено за конгресмени и сенатори. Бодигардът при вратата отстъпи встрани и ги пусна да минат. Роуч и Стансфийлд седяха около масичка за кафе в ъгъла на помещението. В средата на масичката беше поставен мобилен уред за заглушаване.
Двамата директори станаха да поздравят Майкъл и Лиз. Майкъл представи Скарлати и всички седнаха.
— Извинявам се, че задържах полета ви, но има някои въпроси, които трябва да обсъдим.
— Разбирам — каза О’Рурк.
— Добре. — Роуч кимна и погледна към Стансфийлд: — Томас, защо не продължиш ти?
— Конгресмен O’Pypk — започна Стансфийлд, — на колко хора сте разказали за събитията от последните няколко дни?
Майкъл се замисли.
— На брат ми Тим, на дядо ми и на Лиз.
— И на никой друг? — Стансфийлд погледна изпитателно конгресмена. Майкъл кимна. Директорът на ЦРУ държеше това да се изясни напълно и отново попита: — Тези трима души, които споменахте, са единствените, е които сте разговаряли по въпроса, така ли?
Майкъл впери поглед в тъмните очи на Стансфийлд.
— Да.
Стансфийлд сплете ръце под брадичката си и попита:
— Можем ли да разчитаме, че брат ви и дядо ви ще си мълчат?
— Те си дават сметка за сериозността на положението.
Стансфийлд насочи вниманието си към Лиз.
— Госпожице Скарлати, разказвали ли сте на някого за онова, което се случи снощи?
Лиз изпъна рамене.
— Не.
— Възнамерявате ли да го направите?