— Не.
На лицето на Стансфийлд се изписа съмнение.
— Сър — отвърна Лиз, — нямам никакво желание да виждам Майкъл въвлечен във всичко това и въпреки опасенията ми, че сгреших, като не изнесох тази история пред обществеността, признавам, че това би причинило повече вреда, отколкото полза. Ако ни оставите на мира, можете да бъдете сигурен, че ще си мълча.
Стансфийлд впери изпитателен поглед в Майкъл и Аиз.
— Разчитам на думата ви — каза след малко.
Протегна ръка. Майкъл я стисна здраво, Лиз също.
— Когато се върнете от погребението, бих искал да поговоря с вас, както и с брат ви и дядо ви.
— Няма проблем — отвърна Майкъл.
— Добре. — Стансфийлд се поколеба. — Освен това бих искал да поговоря с командир Коулман.
— Убеден съм, че ще приеме с охота. Когато се върна от Минесота, ще го уредя.
— Благодаря.
Кенеди пристъпи напред.
— Конгресмен, и аз имам един въпрос. Запознат ли сте със секретна мисия под кодовото название Операция „Изтегляне“?
Майкъл не отговори.
Стансфийлд пръв наруши мълчанието.
— Питаме единствено от съображения за сигурност. Няколко операции, организирани от контрашпионажа, са породени от „Изтегляне“.
Майкъл усети как дланите му овлажняват.
— Знаех за Операция „Изтегляне“…
— От сенатор Олсън ли научихте?
— Да.
— Знаехте ли, че сенатор Фицджералд е човекът, издал мисията?
Майкъл кимна.
— Съобщихте ли тази информация на командир Коулман? — приведе се към него Кенеди.
За секунда Майкъл сведе поглед. Сетне уверено срещна очите на Кенеди.
— Да.
Възцари се мълчание.
— Благодаря ви за искреността — каза накрая Стансфийлд.
Лиз се обърна към Роуч:
— Какво ще стане с Гарет?
— Ще изчезне от обществения живот. Ще го наблюдаваме много внимателно.
— А президентът?
И двамата началници свиха рамене, сетне Стансфийлд каза:
— Това е един от въпросите, които бих искал да обсъдя с командир Коулман.
Майкъл се запита какъв ли механизъм за въздействие биха могли да упражнят върху президента Коулман и Стансфийлд.
— Ако нямате други въпроси… трябва да тръгваме — каза.
Лиз се изправи.
— Конгресмен O’Pypk, последен въпрос — каза Кенеди. — Когато всичко това започна, имахте ли някаква представа, че командир Коулман е замесен?
— Изпитвах известни подозрения. — Майкъл хвана Лиз под ръка. — Ако няма друго…
Директор Стансфийлд кимна.
— Благодаря ви за отделеното време — каза той. — Обадете ми се, когато се върнете в града.
Майкъл и Лиз излязоха от помещението. Докато вървяха по оживения терминал, за първи път от седмици Майкъл се почувства спокоен. Най-накрая нещата може би се връщаха в своето обичайно русло. Когато приближаваха мястото за извеждане към самолета, забелязаха група хора, напрегнато взрени в телевизионните монитори.
Лиз веднага се отправи натам. Спря пред екраните, Майкъл сложи ръце на раменете й.
Репортер от Си Ен Ен се намираше пред флотска болница „Бетесда“ и предаваше на живо.
— Болничната администрация и служители от Белия дом току-що съобщиха, че съветникът по националната сигурност Майк Нанс е починал тази сутрин, след като е паднал от кон в ранчото си в Мериленд. Незабавно е бил извозен с хеликоптер и докаран до травматологичното отделение тук, в болница „Бетесда“. При пристигането е бил мъртъв. Вероятният час на смъртта е около 11.30 сутринта. Неофициално оповестената причина за смъртта му е счупен врат. Това са всички подробности, с които разполагаме до момента…
Лиз вдигна поглед към Майк:
— Не мога да повярвам! Как са представили…
Майкъл докосна с пръст устните й и я дръпна встрани.
Поведе я към терминала и хвърляйки поглед към хората, които не откъсваха очи от екрана, я целуна по главата и каза:
— Ние нищо не знаем! Не забравяй това!