Президентът се облегна назад на стола си и мислено се изруга, че не беше сменил Стансфийлд и Роуч, когато дойде в Белия дом. Гарет искаше подмяната и на двамата и Стивънс бе убеден, че това ще му се напомни веднага след съвещанието.
През първите шест месеца от администрирането на Стивънс бяха отхвърлени четири последователни кандидатури. Трима трябваше да се оттеглят, след като пресата разкри прегрешения в миналото им, четвъртото предложение стигна до гласуване, но за учудване бе отхвърлено. Докато се конструира кабинетът, администрацията бе изразходвала толкова много политическо влияние и бе получила такова мъмрене от пресата, че решиха, вместо да рискуват с ново, потенциално неудобно разглеждане на предложение, да оставят Стансфийлд начело на ЦРУ, докато настъпят подобри времена.
Президентът Стивънс отправи поглед към Кенеди, експерта по тероризъм на ЦРУ.
— Д-р Кенеди, какво е вашето мнение?
Кенеди притежаваше най-високия коефициент за интелигентност сред присъстващите в залата. Трийсет и осем годишна, тя имаше докторска степен по арабистика и магистърска степен по военна история. Д-р Кенеди се приведе напред и смъкна очилата си. Пясъчнорусите й коси бяха опънати назад в стегната конска опашка. Беше в костюм с панталон. Опря ръце на масата и заговори с убедителен тон:
— Ще ми се наложи да се съглася със специален агент Макмахън. Хората, провели тази операция, са или терористи, или наемни убийци, или командоси. Моето предположение е за последната от трите възможности.
— Защо сте толкова убедена? — изкриви лице Гарет.
— Смятам, че са бивши военни командоси, защото господин Бърмийстър е все още жив.
— Кой?
— Господин Бърмийстър, мъжът, който живее от другата страна на улицата, точно срещу къщата на конгресмен Козловски. Ако хората, провели тази операция, бяха терористи, господин Бърмийстър щеше да е мъртъв. Терористите не си правят труда да упояват хората, които се изпречват на пътя им. Те ги убиват. Ако това бе дело на терористи, господин Бърмийстър щеше да е мъртъв, както и жената в парка. Тези убийства са били извършени от обучени във военна стратегия и тактика командоси.
Терористите и командосите преминават през много сложно обучение и на повърхностно равнище почти еднакво — ръкопашен бой, разрушителна дейност, стрелкови умения и т. н. Само че са обучавани твърде различно по обективно и операционно планиране. Терористите не ги е грижа за човешкия живот. Те действат, ръководени от различен набор правила. Терористите се обучават да поразят целта си по начин, който обикновено включва значително насилие. Когато убиват, те се мъчат да внушат ужас в общественото съзнание. Използват експлозиви за коли или покосяват хора с картечница без всякаква грижа за живота на невинните. Командосите и наемните убийци, а последните почти винаги са бивши командоси, се обучават да убиват само когото е необходимо, и то колкото може по-тихо и по-бързо. Командосите действат в рамките на известни морални параметри.
Гарет се подразни от нападателния й тон.
— Изглеждате ужасно самоуверена, д-р Кенеди. Изключвате ли възможността тези убийства да са извършени от терористична група?
— Определено не смятам, че са дело на фундаменталисти или някаква друга терористична група, която, както казахте преди малко, би била недоволна от мирния процес в Близкия изток. Колкото до възможността убийствата да са извършени от местни терористи, от типа на антиправителствената група „Арийска нация“, силно се съмнявам, че те биха разполагали с обучения екип, който е необходим за подобна акция. Освен това, защо им е да убиват човек като сенатор Даунс? Той поддържа Националната оръжейна асоциация и военните и е един от малкото политици, харесвани от членовете на подобни милитаристични организации.
— Е, радвам се, че научих всичко това след десетминутна лекция. Вие разрешихте случая и ни осветлихте. — Гарет се засмя подигравателно към Кенеди. — Как можете да сте така категорична, при положение че разполагате с толкова оскъдни данни?
Макмахън впери поглед в Гарет и си помисли: „Господи, това приятелче е истински задник.“ Директор Роуч видя изражението, изписано на лицето му, и сложи ръка на рамото му. Макмахън се отдръпна и се облегна назад в стола си без да откъсва поглед от Гарет.
— Мое професионално задължение е да знам как убиваш тези хора, господин Гарет — продължи Кенеди с леден тон. — Ако групировка като „Абу Нидал“ например бе извършила тези убийства, щяха да сложат бомба в някой известен ресторант и да я взривят по време на обяда. Съвсем лесно щяха да убият цяла дузина сенатори и конгресмени и вероятно дори няколко членове на кабинета.