В кабинета петима мъже в тъмни костюми пиеха кафе. O’Pypk хвърли бърз поглед към секретарката си, но преди тя да успее да отговори, мъжете го наобиколиха.
— Конгресмен O’Pypk, бихте ли ни отделили малко време? Пет минутки — изрече умолително мъжът до вратата.
Нисък набит човек пристъпи напред.
— Конгресмен, бих искал да обсъдя с вас как фермерите във вашия окръг ще бъдат засегнати, ако не подкрепите с гласа си бюджета на президента.
Младият конгресмен вдигна ръце:
— Господа, губите си времето. Вече съм решил и няма да гласувам в подкрепа на президентския бюджет. Сега, ако обичате, напуснете кабинета ми, чака ме неотложна работа.
Групата запротестира, но О’Рурк посочи вратата. Петимата неловко стиснаха куфарчетата си и се отправиха навън, потиснати, че сега трябва да търсят да увещават друг конгресмен.
Едрият лобист спря и направи последен опит:
— Конгресмен, разговарях с хората си от вашия район и те ми казаха, че има много фермери, които при неуспешна реколта разчитат на парите, предвидени в бюджета на президента.
Реакция не последва.
— Ако този бюджет се провали, на следващите избори не бих искал да бъда на ваше място — почти извика лобистът.
О’Рурк отправи поглед към вратата.
— Имам работа.
Но лобистът нямаше намерение да се отказва лесно.
— Господин О’Рурк, ако гласувате против бюджета на президента, Асоциацията на американските фермери няма да има друг избор, освен догодина да подкрепи вашия опонент.
— Добър опит за сплашване, но не възнамерявам да се кандидатирам за втори мандат — каза O’Pypk и затвори вратата под носа на лобиста.
Сетне се обърна към секретарката си.
— Съжалявам, Майкъл — усмихна се Сюзън Чеймбърс. — Казах им, че програмата ти е претоварена, но те настояха да те изчакат, за да видят дали няма да ги изслушаш.
— Няма нужда от извинения, Сюзън. — Майкъл О’Рурк се отправи към кабинета си. Остави дипломатическото си куфарче на стола до бюрото и взе съобщенията. Извърна глава към вратата и извика: — Тим дойде ли?
— Не.
— А обади ли се?
— Да. Каза, че тъй като президентът няма никакъв шанс да получи средства за Агенцията за електрификация на земеделските райони извън бюджета, ще даде някои нареждания и ще пристигне към един.
Тим O’Pypk, по-малкият му брат, оглавяваше екипа му.
— Радвам се, че всички тук са с такава положителна нагласа — кимна Майкъл.
Сюзън излезе иззад бюрото си и застана на прага на кабинета.
— Майкъл, ние просто сме реалисти, нищо повече. Възхищавам ти се, че се опитваш да направиш каквото трябва, но проблемът е, че хора като теб не побеждават във Вашингтон.
— Благодаря ти за този вот на доверие, Сюзън.
Тя се взря в зачервените очи на O’Pypk.
— Майкъл, снощи пак ли си излизал?
О’Рурк кимна утвърдително.
— Този ергенски живот ще те съсипе. Защо не се ожениш? Тя е прекрасна жена.
Напоследък кой ли не му го казваше, но O’Pypk не смяташе, че му е време да се жени. Може би след година, когато напусне Вашингтон…
— Сюзън, аз съм ирландец, а ние се женим на зряла възраст. Пък и не съм убеден, че тя би се омъжила за мен.
— Това са глупости! Тя те обожава. Чуй какво ще ти кажа като жена: неведнъж съм виждала как те гледа с кафявите си очи. Ти си избраникът, Майкъл! Такива като нея не са много. — Чеймбърс го мушна с пръст в корема. — Дано славата на най-желан ерген във Вашингтон не те е главозамаяла.
— Много забавно, Сюзън — поклати глава О’Рурк.
Тя се засмя.
— Радвам се, че ти е толкова весело, но отклонявай всички обаждания — продължи конгресменът. — По обяд имам среща и дотогава не искам да бъда безпокоен.
— Ами ако се обади дядо ти или Лиз?
— Няма значение, не желая никой да ме безпокои.
O’Pypk затвори вратата и седна на бюрото си.
2.
Когато президентът влезе в кабинета си, завари Гарет и съветника си по бюджета, Марк Диксън, седнали на едно канапе край камината. Разискваха приблизителния брой сигурни гласове и набелязваха кого още могат да привлекат. Стивънс знаеше, че шефът на щаба му е в лошо настроение, и нямаше сили да се разправя. Затова реши да успокои положението. Докато вървеше към тях, той съблече сакото си, хвърли го на другото канапе и плесна с ръце.
— Добре, Стю, твой съм до края на деня. Само ми кажи какво искаш да върша.