— А защо да не са местна дясна организация?
— Не е изключено, но както казах по-рано, по мое мнение тези групи не разполагат с необходимите кадри, за да проведат операция от такъв мащаб.
— Като сте толкова сигурна, че не са терористи, тогава кой ги е извършил? — повиши глас Гарет.
Макмахън се приведе напред и опря ръце на масата. Метър и деветдесет и близо сто и двайсет килограма, той приличаше на мечок, готов за нападение. Преди Роуч да успее да реагира, Макмахън вече говореше:
— Господин Гарет, тук всички сме професионалисти. Няма нужда да се отдаваме на емоции и да си крещим. Вие попитахте за нашето мнение и д-р Кенеди ви предложи своето. Тя не се опитва да ни посочи точния извършител, само ни помага да стесним кръга на заподозрените.
Гарет пламна от гняв.
Майк Нанс не можеше да повярва на очите си. Беше виждал Стю Гарет да действа по този начин на безброй заседания през последните три години. Никой не смееше да му се опълчи. Напрежението в стаята растеше. Директорът Роуч седеше облегнат на стола си, закрил с ръка очите си.
Президентът прекрати сблъсъка:
— Спокойствие, моля. Всички сме подложени на огромно напрежение и мисля, че ще става още по-зле. Нека се овладеем и обсъдим теорията на д-р Кенеди.
Докато течеше заседанието, Бриджит Раян седеше в офиса на Ен Би Си и се опитваше да си придаде вид на заета.
Бриджит беше последен курс студентка по журналистика в Католическия университет и в момента бе на едногодишен стаж в Ен Би Си. Неин ръководител бе Марк Стайн, шеф на областната мрежа.
Тази сутрин Бриджит се бе измъкнала от леглото в 9 часа, бе разбрала за убийствата и вместо да отиде на лекции, незабавно пое към студиото. Беше там от час и половина и не беше свършила почти нищо, освен да налее кафе и да драсне някои бележки за Стайн. Седеше на малкото бюро пред кабинета на Стайн, когато пощальонът остави пред нея връзка писма.
Една от задачите й за деня бе да преглежда и сортира пощата на своя шеф. Тя смъкна ластичето, с което бяха стегнати писмата, и дръпна голям кафяв плик, сложен най-отдолу. Беше адресиран до Стайн, но нямаше подател. Бриджит грабна ножчето за отваряне на пликове, преряза горния ръб и измъкна листовете отвътре. Щом прочете първия абзац, сърцето й се разтуптя. Пое си дълбоко дъх и продължи. Дочете текста, скочи и рязко отвори вратата на кабинета на Стайн. Марк Стайн разговаряше по телефона. Щом Бриджит извика името му, вдигна поглед учудено и й махна да излезе. След това се завъртя със стола и застана с гръб към нея. Разговаряше с шефа си в Ню Йорк.
— Каръл, имам нужда от повече екипи, по дяволите! Трябват ми още репортери. Как, дявол да го вземе, очакваш от мен да ти направя целия този метраж?
Бриджит заобиколи бюрото и размаха плика пред лицето му. Стайн дръпна слушалката от ухото си и затисна с ръка микрофона.
— Бриджит, зает съм! Не сега!
— Марк, наистина е важно! — Тя мушна в лицето му листовете и плика. — Току-що го получихме по пощата. Адресирано е до теб и мисля, че е от терористите!
Стайн грабна листовете и зачете бързо. Чуваше се гласът на шефа му, който питаше какво, по дяволите, става там. Стайн свърши и изкрещя в слушалката:
— Каръл, бързо на факса, наистина е сериозно!
Гарет се бе успокоил. Макмахън и Кенеди обсъждаха току-що изложената от нея теория, когато вратата се отвори и специален агент Джак Уорч, оглавяващ президентския отряд в Тайните служби, влезе в залата.
— Извинете, господа, Ен Би Си съобщи, че са получили писмо от група, която твърди, че поема отговорността за убийствата.
Уорч отиде до стената зад президента и отвори голям шкаф с шест телевизора. Последният вдясно излъчваше Ен Би Си. Уорч усили звука и се отдръпна. На екрана се появи познатото лице на Джордж Блейк, водещ новините.
— Искам да ви предупредя още веднъж, че това писмо е от група, която поема отговорността за убийството на сенатор Фицджералд, сенатор Даунс и конгресмен Козловски. Не разполагаме с никакви доказателства, че те са действителните извършители. Писмото бе получено в студиото ни във Вашингтон преди броени минути. То гласи следното. — Блейк сведе поглед и зачете: „През 1776 г. основателите на Съединените американски щати изпратиха Декларация на независимостта до краля на Англия. В тази декларация Томас Джеферсън е записал: „…когато една форма на управление става разрушителна, право на народа е да я промени и да състави ново правителство“. Нашият призив е това право да се издигне отново и да се коригира политиката на правителството ни. Вие имахте шанса да промените курса на Америка и се провалихте. Сенатор Фицджералд, конгресмен Козловски и сенатор Даунс бяха убити като предупреждение към президента и членовете на Конгреса и Сената. Вашите дни на партизанщина в политиката изтекоха. През последните двайсет и пет години вие харчехте пари, с които не разполагаме, за ненужни федерални програми. Всяка година обещавахте на американския народ, че вашият най-важен приоритет е да намалите разходите и да балансирате бюджета. Разполагахте с достатъчно време и възможности да овладеете изразходването на средства, а не направихте нищо. Нещо повече — показахте, че личната ви алчност и целите на вашите политически партии са по-важни за вас, отколкото икономическата сигурност и бъдещето на Америка. Като резултат от вашето егоистично и некомпетентно управление сега на плещите ни тежи национален дълг, възлизащ на повече от пет трилиона долара. Национален дълг, който расте с повече от милиард долара на ден и който се очаква да достигне десет трилиона до края на века. Този дълг може да хвърли страната ни в икономически хаос. Дошло е време за действие. Нареждаме на президента да оттегли бюджета си и да състави нов, балансиран бюджет. Този бюджет няма да предвижда нови или повишени данъци и ще съкрати всички излишни федерални програми. Ще въведе средства за контрол на растежа на разходите за социално осигуряване и медицинско обслужване и ще приеме съкращенията във въоръжаването, предложени от Обединеното командване на въоръжените сили, без никаква политическа намеса. След като този бюджет бъде прокаран, президентът ще внесе законопроект срещу престъпността. Освен това президентът, Конгресът и Сенатът трябва да въведат двупроцентов национален данък продажба, който да се използва единствено и само за намаляване на националния дълг. Ако не сте способни да възстановите ограничената форма на управление, въведена от създателите на Конституцията, напуснете. Ще наблюдаваме действията ви отблизо. Това е единственото предупреждение, което ще ви отправим. Ако не отговорите на гореспоменатите изисквания, ще бъдете убити. Никой не е недосегаем за нас — дори и президентът!“