7.
Докато водещият изричаше думите: „Никой не е недосегаем за нас — дори и президентът“, всички в залата откъснаха очи от телевизионния екран и ги насочиха към президента Стивънс. Всички, с изключение на специален агент Макмахън. Той бе извърнал поглед и стискаше мобилния си телефон в очакване някой от другата страна да се обади.
— Специален агент Дженингс.
— Кейти, Скип е на телефона. Прати някой до студиото на Ен Би Си. Обади се предварително и им кажи, че отиваме да приберем онова писмо като улика, а докато стигнем, не искам никой да го докосва. Убеден съм, че половината новинарски екип си е оставил отпечатъците навсякъде.
— Вече пратих Филипс и Рейнълдс, на път са, а Трой е на телефона и се опитва да се свърже с шефа им.
— Добре. — Макмахън замълча за момент. — Готов съм да се обзаложим, че ще изпратят и други писма. Изпрати хора до Ес Би Ес, Ей Би Си и Си Ен Ен. Дано имаме късмет да хванем някое, преди да е отворено.
— Друго?
— Не, обади ми се, ако откриеш нещо. Връщам се обратно в офиса.
Макмахън прибра телефона в джоба си, обърна се към останалите и срещна въпросителния поглед на президента.
— За какво беше всичко това? — попита той.
— Просто се опитвам да видя дали можем да се доберем до някое от тези писма, сър, преди да е покрито поне с още десетина чифта пръстови отпечатъци.
— Можем ли да го възприемем сериозно? Имам предвид, не е ли възможно да са изпратили това, опитвайки се да поемат отговорност за убийствата, без да са ги извършили? Нима това не се случва? — Президентът бе видимо разтърсен от писмото.
— Да, сър, обичайна практика е да се получават писма и телефонни обаждания от групи, които не са извършили престъплението, но не толкова рано. Обикновено започват няколко дни или даже седмица по-късно. Тези убийства бяха извършени преди по-малко от осем часа.
Гарет скочи в подкрепа на шефа си:
— Това съвсем не означава, че не е възможно някой да е написал писмото и да го е пуснал тази сутрин, след като е чул за убийствата. Искам да кажа, господин Макмахън, че не трябва да го изключваме като вариант.
Макмахън изпитваше неистово желание да стане и да си тръгне. Трябваше да се върне в Хувър Билдинг и да продължи разследването, а не да слуша този поплювко.