Той се замисли каква бе възможността убиецът да се домогне и до него и стигна до успокояващото заключение, че това не може да стане — не и при толкова агенти и най-съвременна техника, които го заобикаляха.
Стивънс знаеше, че ще трябва да подготви обръщение към нацията, но нямаше представа какво ще каже. Беше почти два часът следобед. Президентът Стивънс потъна в размисъл за това, как събитията ще се отразят на кариерата му и на мястото му в историята.
В коридора пред Овалния кабинет Ан Монкър чакаше да влезе при президента. Ако искаше среща с него, трябваше да мине през шефа на неговия щаб, а на Монкър й се повдигаше от тази мисъл. Представителите на медиите я обсаждаха непрестанно и искаха отговор от Белия дом за убийствата. Всички смятаха, че президентът ще направи обръщение към нацията, и тя трябваше да уведоми медиите точно кога.
Стю Гарет се появи в коридора. Следваха го Майк Нанс и директорът на Служба „Връзки с обществеността“ в Белия дом Тед Хопкинсън. С помощта на Гарет той бе иззел по-голямата част от отговорностите на Монкър. Оставиха й задачата да информира медиите за ежедневните събития в Белия дом. Но планирането на стратегии, преднамереното изтичане на информация за медиите, проучванията на общественото мнение, както и личните срещи с президента се ръководеха от Хопкинсън.
Монкър пристъпи към Гарет и му препречи пътя. Не бе мигнала цяла нощ от мисълта за начина, по който той се бе отнесъл към нея предния ден, и реши, че повече няма да допуска такова поведение.
— Стю, трябва да го видя!
— Не сега, Ан, наистина сме заети. — Гарет понечи да я заобиколи, но тя отново застана срещу него.
— Стю, медиите са ме обсадили! Искат да знаят кога президентът ще направи обръщение към нацията.
— Ще те уведомя веднага щом го решим — отвърна рязко Гарет.
— За това ли ще говорите вътре, момчета, за речта му, за стратегията му по отношение на медиите? Аз също трябва да присъствам. Писна ми вечно да ме режеш, Стю! Аз съм секретар по печата в Белия дом, не той — възкликна Монкър и посочи Хопкинсън. — И аз трябва да участвам в разискванията.
Гарет я сграбчи за ръката и я отмести встрани.
— Ан, глупости от този сорт точно в момента са ми противопоказни. В криза сме. Иди си в кабинета и веднага щом приключим това заседание, ще те уведомя в колко часа президентът ще направи обръщение към нацията. А сега се махни от пътя ми, по дяволите! — Гарет се обърна и влезе в Овалния кабинет, последван от Хопкинсън и Нанс.
Президентът чу вратата да се отваря и се завъртя на стола си. Гарет разпери ръце:
— Възможно ли е това? Скъсваме се от работа, за да прокараме бюджета, и точно когато сме на крачка от успеха, някой ни издърпва килимчето изпод краката. — Гарет посочи към вратата. — А сега всеки глупак се опитва да ми се пречка. Тази сутрин беше онзи идиот от ФБР, а сега този клоун, наречен прессекретар!
Настаниха се около камината и Стивънс започна:
— Какво решихте, господа?
— Ще подготвим обръщението ти за осем часа тази вечер. Така ще те гледат най-много зрители. А това ще ни даде известно време да си поемем дъх и да преценим какво, по дяволите, става. В този момент интуитивната ми реакция е да излезем открито и да заклеймим тези убийства като пряка заплаха срещу националната сигурност на Съединените щати. И да заявим, че който е изпратил писмото, е терорист! Длъжни сме да овладеем положението. Медиите ни атакуват непрекъснато. — Гарет сведе поглед към жълтия си бележник. — Тед нареди на своите хора да гледат предаванията цяла сутрин. Средствата за масова информация наричат авторите на писмото по какъв ли не начин — убийци, терористи, революционери, главорези, престъпници. Трябва да преценим дали можем да използваме това в наша полза. Трябва да осуетим всякаква евентуална обществена подкрепа на исканията. Не можем да позволим тези хора да бъдат приети като революционери.
Гарет замълча за момент и поклати глава отчаяно.
— Всякакви идиоти звънят по радиата и заявяват в ефир, че е крайно време някой сериозно да се заеме с управлението на тази страна и да се отърве от мръсници като Фицджералд. Мисля, че трябва да спрем това, докато все още сме в състояние, и твоето обръщение към нацията ще бъде първата ни възможност в тази насока. — Гарет се приведе напред. — Джим, ако успееш тази вечер да излезеш пред зрителите и да изглеждаш стабилен и силен, това ще бъде голяма компенсация на всички щети, които ще търпим заради загубата на Козловски.