Гарет се облегна назад.
— Само че Майк и Тед са на малко по-различно мнение. Тед, както обикновено, иска да изчака, докато получим някакви резултати от допитване до общественото мнение, за да решим колко категорични трябва да бъдем. Майк също иска да проявим повече предпазливост.
Президентът се извърна към Нанс. Думата „предпазливост“ му допадна много.
— Какво имаш предвид, Майк?
— Сър, смятам, че е благоразумно да изчакаме, докато получим малко повече информация от нашите проучвания, преди да предприемем евентуална твърда линия. На този етап имаме трима мъртви политици, които, изглежда, са били убити от група хора, целящи да упражнят натиск върху вас и Конгреса с цел извършване на радикални реформи. Не знаем дали това писмо е истинско. Хората, които стоят зад него, може да искат цялата тази история да изглежда като революция, но в действителност може да имат съвсем различни мотиви. Не смятате ли, че моментът е малко странен? Днес се очакваше вашият бюджет да мине през Конгреса. Всички знаеха, че при успех шансовете ви за преизбиране нарастват значително. Ами ако някой няма интерес да бъдете избран за втори мандат?
Нанс се опитваше да постигне две неща и точно затова съзнателно объркваше президента. Първо, той откровено не одобряваше впускането в тази заплетена ситуация, да не говорим за твърдата линия, и то без да са запознати с всички факти. Често в кариерата си той бе принуден да оправя бъркотията след хора, които бяха предприемали прибързани стъпки без достатъчно информация по даден въпрос, само за да разберат впоследствие, че са направили погрешен избор. Другата причина, поради която Нанс искаше да поддържа неувереността на Стивънс, бе, че докато президентът се чувства несигурен, щеше да продължава да търси мнението на своя съветник по национална сигурност.
— Господин президент, ненужен риск е да се ангажирате със становище незабавно. Помните ли, когато свалихме иранския самолет? Тогава президентът Рейгън се появи по телевизията и съобщи на целия свят, че сме били атакувани и това е причината да стреляме по пътнически самолет. Зае твърда позиция, че вината е на иранците. После му се наложи да защитава едно погрешно становище в продължение на няколко месеца. Тогава нашата страна отне живота на триста невинни и накрая изглеждахме като глупаци. Сега ситуацията е различна, но Ви моля само да изчакаме, докато ФБР ни предостави надеждна информация. Тогава ще можем да съставим разумен план за действие. Освен това общественото недоверие към политиците по принцип е голямо. А условията, изброени в това писмо, са нещо, които гласоподавателите отдавна искат. Ако желаем да сме победители, трябва да проявим малко повече хитрост.
Хопкинсън клатеше утвърдително глава, но вместо да се обърне към президента, отправи поглед към Гарет.
— Съгласен съм — намеси се той. — Бих искал да изчакаме резултатите и от някои анкети.
Гарет се облегна назад и забарабани с пръсти по малката масичка до канапето. Президентът, Нанс и Хопкинсън бяха свикнали Гарет да се инати, когато идеята не е предложена от самия него.
След минута президентът загуби търпение и попита:
— Стю, ти какво мислиш?
— Добре, момчета, печелите — въздъхна Гарет. — За обръщението довечера ще играем на сигурно. Ще излезем строги и опечалени. — Гарет си записа нещо в бележника и се обърна към президента: — Можеш да говориш нещо за скръбта, която изпитваш от загубата на тези добри приятели. Ще го направим да звучи съвсем лично.
— Нека не ги величаем твърде много — обади се предпазливо Нанс. — Единият от нашите мъртви приятели крие няколко опасни тайни, които могат да излязат наяве и да ни навредят. Нека медиите направят първия ход. Ще оповестим очевидното и ще заявим, че тези политически убийства са заплаха за националната ни сигурност, а после можем да направим някои коментари за това, как тези мъже са отдали живота си в служба на родината. И най-важното, трябва да бъдем кратки.
— Прав си — каза Гарет. — Тези момчета са мъртви. Вече не им дължим никакви услуги. Ако медиите искат да ги превърнат в мъченици, можем да изчакаме и съвсем целенасочено да поемем тази линия по време на погребенията следващата седмица.
Всички кимнаха. Гарет продължаваше да си води бележки. Когато свърши, вдигна поглед към Хопкинсън.
— Тед, защо не отидеш да кажеш на Монкър в колко часа ще бъде обръщението на президента към нацията и да дадеш насоки на хората, които ще пишат речта, във връзка с обсъдените току-що проблеми? Когато свърша, ще се отбия в кабинета ти, за да отработим подробностите.