Докато завиваше по Уискънсин Авеню, мисълта му се върна към настоящето. За първи път, откакто бе встъпил в длъжност, той си каза, че е възможна действителна промяна. Шокиращото убийство на трима от най-отявлените политически зверове несъмнено щеше да предизвика разместване на пластовете.
O’Pypk прекоси улицата и влезе в „Блекис бар“. Озърна се над тълпата, търсейки буйни черни коси, и като обиколи с поглед присъстващите, почти веднага ги откри. Тя стоеше в отдалечения край на бара, заобиколена от мъже в костюми.
Една привлекателна дама се приближи до него и го хвана за ръката:
Майкъл, закъсняваш. Лешоядите са я връхлетели.
— Да, виждам. — O’Pypk сведе поглед и целуна жената по бузата. — Здравей, Мередит. Готова ли е вече да ме убие?
— Майкъл, и в полунощ да се появиш, пак не би се вбесила. Може ли да ти взема якето?
Той си спомни, че носи оръжие, и отказа.
— Напрегнато ли беше днес на Хълма?
— Да, имаше доста извънредна охрана.
— Слушай, бъди внимателен. — Собственичката стисна ръката му. — Върви я отърви! Запазила съм ви сепаре.
O’Pypk се промъкна през тълпата и застана зад мъжете, заобиколили приятелката му. Сложи ръце на раменете на двамата, които бяха най-близо до него, и каза учтиво:
— Извинете, господа.
Мъжете се обърнаха и му направиха място. Лиз беше облечена в бяла блуза и черна къса пола. Носеше черни обувки с високи токчета. Усмивка озари лицето на O’Pypk, той пристъпи напред и я целуна по устните. Тя се усмихна, обви ръце около кръста му и го придърпа към себе си. Той я целуна отново и каза:
— Мередит ни е приготвила маса.
Влязоха в свободното сепаре и седнаха един срещу друг. О’Рурк пое ръцете й в дланите си и впери поглед в нея. Обичаше очите й. Обичаше всичко в нея — гъстите й черни коси, маслинената й кожа, острата й мисъл, страхотното й чувство за хумор, но особено обичаше очите й. Тя бе успяла да намери път към сърцето му. Лиз беше интелигентна, агресивна, грижовна, обичаше деца. Тя бе всичко, което той желаеше.
Лиз Скарлати бе влязла в живота му преди една година и макар че по онова време дори мисълта за връзка му се струваше абсурдна, той не можа да й устои.
Запознаха се в малък бар в Джорджтаун. Беше съботна вечер, оркестърът засвири „Сладката Мелиса“ и тълпата се залюля в ритмичен танц. Застанал на края на дансинга, O’Pypk се блъсна леко в стоящия до него и когато се обърна, за да се извини, се оказа до Лиз. Той се взря с благоговение в безспорно най-красивата жена, която някога бе виждал, и онемя. Лиз вдигна към него своите големи кафяви очи, а O’Pypk усети как сърцето му се разтуптява. Лиз взе бирата му, остави я на една маса, улови го и го поведе към дансинга.
През годината, която последва, взаимното привличане прерасна в любов. Мислеха и за брак. Понастоящем имаше само един проблем — Майкъл искаше да напусне Вашингтон, а Лиз още не беше съвсем наясно със себе си. С всяка изминала седмица тя харесваше работата си все по-малко, но още не бе достигнала до степен да я мрази. Бе работила усилено и не бе убедена, че е готова да се откаже от всичко и да заживее в Минесота.
Лиз се усмихна:
— Видя ли ме по телевизията вчера?
Лицето му помръкна.
— За какво беше всичко това? Знаеш колко мразя публичността. „Господин президент, конгресмен О’Рурк казва, че вашият бюджет е натъпкан с повече сланина, отколкото наденица на Джими Дийн“ — изимитира я той. — Лиз, цял следобед в офиса ми звъняха репортери.
Предния ден, само като я видя да става на пресконференцията и да го цитира, О’Рурк беше побеснял, но сега, щом седна срещу нея, гневът му се изпари.
— Съжалявам, Майк, ти си обществена фигура и изказванията ти са новина.
— С теб нещата стоят по съвсем друг начин. Единственото, за което моля, Лиз, е в бъдеще да пазим повече интимност във връзката ни. Онова, което си казваме в леглото, си остава между теб и мен.
Скарлати се приведе към него:
— Ако наистина искаш това, ще се съобразя с искането ти, но не мога да проумея ненавистта ти към медиите. От всички политици, които познавам, ти си единственият, който съзнателно се опитва да остане извън светлината на прожекторите.
Майкъл се усмихна пресилено.
— Между другото, поздравления! — каза. — Страхотна си. Беше единствената, която го предизвика. Останалите питаха за неща, които той сякаш очакваше.
— Те затова бяха там. Тези пресконференции са пълна измама. Всеки път президентът свиква едни и същи хора, за които е сигурен, че ще му задават удобни, леснички въпросчета.
Президентът седеше зад бюрото си в Овалния кабинет. Беше в тъмен костюм, с раирана вратовръзка и бяла риза. Хартиени кърпички „Клийнекс“ бяха мушнати между яката и врата му, докато една жена се беше надвесила над него и нанасяше грим върху лицето му. Стю Гарет се бе извисил заплашително над другото му рамо и изчиташе списък от неща, които трябваше да си припомнят в последния момент. Тед Хопкинсън проверяваше за последен път дали всичко е наред. След пет минути щяха да се появят на живо пред цялата нация.