Настъпи дълга пауза, в която той продължаваше да се взира в камерата, и завърши:
— Лека нощ и Бог да ви благослови.
9.
Президентът продължи да се взира в камерата, докато накрая Хопкинсън пристъпи напред и го издърпа от стола.
— Сър, всички тези микрофони продължават да са включени, камерата също.
Президентът кимна. Беше наясно за какво намеква директорът на „Връзки с обществеността“. Преди година Стивънс беше подхвърлил няколко безцветни шеги след обичайното си обръщение по радиото в събота следобед. Беше решил, че микрофоните вече са изключени. Пресата се нахвърли върху него, но тъй като шегите не бяха злобни, нямаше сериозни последствия. Затова Хопкинсън и Гарет винаги бяха нащрек, за да предотвратят подобни гафове.
Гарет се присъедини към тях с думите:
— Хайде, господа, да отидем в моя кабинет.
Той кимна към вратата, а президентът и Хопкинсън го последваха. Когато влязоха в кабинета на Гарет, президентът се обърна към Хопкинсън и попита:
— Как изглеждах? Звучеше ли искрено и прочувствено?
— Така мисля, но ще научим повече след около час. Имам анкетна група, която се обажда в момента в петстотин домакинства, за да получи ранни сведения за мнението на обществеността.
Гарет запали цигара. Дръпна силно и заговори:
— Добре се справи, Джим. Очаквам скок в рейтинга ти. — Гарет издиша облак дим към тавана. — Нищо не може да се сравни с възможностите за изява, които ти предоставя една криза.
В „Блекис“ глъчката избухна отново — клиентите заобсъждаха събитията от деня и речта на президента. О’Рурк съзнателно замълча. Скарлати го изгледа настоятелно.
— Майкъл, знаеш, че умирам да чуя какво имаш да кажеш за цялата тази история.
— За какво точно?
Скарлати дръпна менюто от ръцете му.
— Майкъл, не се занасяй с мен. Наистина искам да знам какво мислиш. Искам да кажа, че не се случва всеки ден да убиват двама сенатори и един конгресмен.
Майкъл се поколеба.
— Казано направо, Лиз — започна, — смятам, че Козловски, Даунс и Фицджералд бяха измет. Те представляваха същността на покварата на този град. Разбира се, възможността политическите ни лидери да бъдат отстрелвани под прикритието на мрака съвсем не ме възторгва, но като се има предвид накъде сме тръгнали, не съм убеден, че тези убийства не ни правят огромна услуга.
Скарлати сведе поглед и каза:
— Опасявам се, че има много хора, които ще се съгласят с теб. Нима не те тревожи фактът, че тези атентатори могат да насочат оръжие и към теб?
— Не. — Майкъл поклати глава. — Аз не съм достатъчно едра риба. И освен това не съм убеден, че са атентатори.
— Не си убеден ли?
— Не. Може и да ти прозвучи изтъркано, но атентаторът за един е убиец, а за друг — освободител. Тези хора не са убили граждани. — О’Рурк замълча за момент, после продължи шепнешком: — Ако никой друг не умре и тази група успее да предизвика промените, упоменати в писмото, това ще бъде едно от най-прекрасните неща, които са се случвали на тази страна.