Гарет вдигна поглед и с жест прикани своя шеф да седне. Гарет и Диксън бяха в офиса от шест сутринта и обобщаваха окончателния списък на възможните противници. Разполагаха само с един ден, а бяха осигурили 209 гласа. Опозицията разчиташе на 216 сигурни поддръжници, а десет конгресмени още не бяха с ясна позиция. Гарет държеше лист с две графи: Под КОЛЕБАЕЩИ СЕ бяха вписани десет имена, а под втората ВЪЗМОЖНИ ДЕЗЕРТЬОРИ — шест. През последната седмица и двете колони бяха намалели значително.
— Добре, ето какво е положението, Джим. — Никой освен Стю Гарет не се обръщаше към президента така. — Днес трябва да приключим с тази работа. Басет и Козловски са на Хълма и разиграват сценария с доброто и лошото ченге пред колебаещите се. Следобед ще се опитаме да упражним натиск.
Ставаше дума за Том Басет — председателя на Конгреса, и Джак Козловски — председателя на Комисията за отпускане на целеви кредити към Конгреса.
— Можем ли да си го позволим? — попита президентът.
Гарет се облегна в стола си и се усмихна.
— Том Басет има среща с конгресмен Мур в единайсет и щом свършат, Франк Мур ще направи изявление, че подкрепя бюджета.
— Колко ще ни струва това? — попита Диксън.
— Само десетина милиона.
— И вие, момчета, възнамерявате да спечелите Франк Мур срещу десет милиона? Та това за него са джобни пари. — Президентът поклати глава. — Как смятате да го убедите?
Усмивката на Гарет излъчваше увереност.
— Мобилизирахме малко външна помощ, за да го накараме да възприеме нашата гледна точка.
— Каква помощ?
След продължителна пауза Гарет отвърна сухо:
— Артър Хигинс уреди да бъдат направени няколко снимки. На тях конгресменът е с една млада дама.
Артър Хигинс. Нямаше по-мистериозно име в цял Вашингтон. Стивънс сериозно си зададе въпроса, дали е в негов интерес да знае каквито и да било подробности. Артър Хигинс бе зловеща и легендарна фигура. В продължение на четирийсет години Хигинс бе оглавявал най-секретния отдел на ЦРУ. Хигинс бе замислил и ръководил най-секретните и опасни операции на Управлението от времето на Студената война. Преди няколко години беше изхвърлен от ЦРУ в разгара на безмилостна битка за власт. Какво правеше оттогава, бе тема, която се обсъждаше шепнешком зад здраво залостени врати.
Стивънс вдигна поглед и попита:
— Каните се да изнудвате Франк Мур?
— Общо взето… — отвърна Гарет.
— И аз да не се интересувам от подробностите, нали?
— Точно така. — Гарет поклати глава. — Имай ми доверие.
— Франк Мур ще гласува за нас.
Стивънс кимна сериозно.
— Следващия път бих предпочел да ме уведомиш, преди да се предприеме нещо подобно.
— Разбрано.
След кратко мълчание Гарет отново насочи вниманието им към настоящата задача.
— Джим, искам да се потрудиш за двама-трима от тези възможни дезертьори. Нашите служители ги проучват и по мое мнение двама от шестимата ще гласуват за нас, ако им обещаеш да не подкрепяш техния опонент на следващите избори. От тези десет колебаещи се и шестима вероятни дезертьори трябва да спечелим на своя страна поне деветима, иначе бюджетът загива, а стане ли това, спокойно можем да се сбогуваме с успеха на изборите догодина.
— Ами ако някой от нашите се откаже? — попита президентът.
Гарет се приведе напред.
— Не се притеснявай за това. И една от тези марионетки да отстъпи, Козловски тутакси ще прекрати федералните постъпления за окръга им. Няма да допуснем предателства. — Освен председател на Комисията за отпускане на целеви кредити към Конгреса Джак Козловски бе и основна силова фигура на Хълма. Имаше славата на един от най-твърдите играчи в столицата. — Единственото, което искам от теб тази сутрин, са два-три телефонни разговора с някои от тези новоизлюпени конгресмени, в които да им поясниш колко много ще означава техният глас както за теб лично, така и за страната ни. Дори можеш да ги поканиш тук на обяд.
Президентът посрещна предложението с гримаса, но Гарет продължи:
— Джим, зная, че не обичаш да фамилиарничиш с простолюдието, но ако не спечелиш на своя страна двама-трима от тези тъпанари, ще ти се наложи доста да се поизмъчиш на следващите избори. Ако всичко с Мур мине добре, в което не се съмнявам, искам по обяд да насроча пресконференция, за да се опитаме да сплашим останалите и да ги принудим да вземат решение в наша полза. На пресконференцията държа да станеш и да се оплачеш от преднамерени спънки в Конгреса. Кажи им, че не можеш да работиш за благото на тази нация, ако не одобрят бюджета ти. Знаеш каква е практиката. Снощи ти написах специална реч и щом приключим с телефонните обаждания, искам да я прегледаме.