Щом Майкъл и Лиз влязоха в къщата, Дюк, жълтият лабрадор на O’Pypk, изскочи от кухнята и изтича към тях.
— Дюк! Липсваше ми! — викна Лиз. — Къде ти е топката, Дюк? Къде е топката? Иди да намериш топката!
Кучето се втурна по коридора. O’Pypk пое якето на Скарлати, окачи го и каза с усмивка:
— Предвидил съм по-интересни неща за нас двамата, отколкото да си подхвърляме топка с Дюк.
— Стига, Майкъл, цял ден е стоял затворен! Трябва малко да пощурее.
— Тим е минал по обяд и го е извел на разходка, а освен това, повярвай ми, аз имам нужда да се разтоваря от напрежението много повече от Дюк. — О’Рурк се усмихна и я прегърна през кръста.
Скарлати се вдигна на пръсти и го целуна. Секунда по-късно Дюк се върна и пусна топката си в краката им. Известно време те продължиха да се целуват, без да му обръщат внимание, докато излая високо. Лиз пусна О’Рурк и грабна топката. Размаха я пред Дюк и я хвърли по коридора.
Майкъл тръгна по стълбите към втория етаж.
— Ще напълня ваната. Като се уморите да играете, защо не вземеш една бутилка вино и не дойдеш горе?
Скарлати се усмихна.
Майкъл влезе в кабинета си и застана пред колекцията си дискове. Спря се на един от любимите на Лиз изпълнители — Шон Колвин, приближи се до прозореца, изгаси лампата и се загледа в тъмната улица. Припомни си едно пътуване преди около година. Пътуване, при което той бе разкрил една тъмна и позорна тайна, свързана със сенатор Фицджералд. За първи път, откакто бяха извършени убийствата, Майкъл се запита дали човекът, на когото бе разказал тайната, бе способен да премахне Фицджералд, Козловски и Даунс. Отговорът, до който стигна, бе категорично „да“.
Убиецът вдигна поглед към сянката на прозореца на втория етаж. Няколко минути продължи да наблюдава улицата, да проверява дали не са се появили нови хора или коли, които не бе забелязал предната нощ. Вършеше го с възможно най-пестеливи движения. Само очите му се движеха наляво и надясно. За да гледа назад, използваше огледалата. Малко по-късно запали колата и потегли. Бе видял онова, което му трябваше.
10.
Роуч и Макмахън седяха в Овалния кабинет в очакване на президента, Гарет и другите, който щяха да присъстват на съвещанието. Беше почти дванайсет и петнайсет, а още никой не беше дошъл. Двамата мъже от ФБР седяха мълчаливо пред камината, всеки на отделно канапе. Президентът и Гарет целяха нещо, а Роуч не знаеше какво точно. Трябваше да бъде предпазлив.
В същия момент президентът, Гарет, Хопкинсън, председателят Басет, сенатор Лойд Хелърман и още половин дузина секретарки и помощници се бяха струпали около масата в заседателната зала и се трудеха над медийна стратегия, която максимално добре да използва това изключително трудно положение. Даваха си сметка за общото недоверие към политиците, но никой от тях не бе допускал колко се е задълбочил този проблем.
Хопкинсън започна да докладва за резултатите от пилотно проучване на общественото мнение. Бяха шокиращи. В анкета на „USA Today“ 40 на сто от запитаните заявяваха, че страната ще бъде по-добре без Фицджералд, Козловски и Даунс.
Гарет се бе изсмял:
— Нека видим какви ще бъдат тези цифри в понеделник!
Беше сигурен, че хората ще пощуреят от мисълта, че писмото е изпратено, за да обърка ФБР, и че убийствата са извършени като част от мащабна конспирация. Семената бяха посети, а прочутата фабрика за слухове на име Вашингтон, както и медиите щяха да се погрижат за останалото. Председателят Басет и сенатор Хелърман дори бяха поели стръвта. И двамата бяха пристигнали рано тази сутрин и се бяха отбили в кабинета на Гарет, за да го попитат дали има нещо ново във връзка със съмнителната автентичност на писмото. Отговорът на Гарет бе, че дори той е държан в неведение — че агенцията, която им осигурява информация, правела предпазливи опити да проучва положението, и ги увери, че веднага щом установи нещо, те първи ще научат.
Една от секретарките дойде в края на масата, където седяха президентът и Гарет, и за трети път им напомни, че директорът Роуч ги очаква в Овалния кабинет. Президентът погледна часовника си. Беше 12.20.
— Стю, двайсет минути чакане им стигат.
Гарет кимна.
— Да, мисля, че си прав.
Той каза на останалите, че скоро ще се върнат, и им предложи да продължат без тях. Двамата с президента излязоха и преди да продължат към Овалния кабинет, спряха да вземат Майк Нанс.
Президентът влезе първи, последван от Гарет и Нанс. Роуч и Макмахън станаха. Президентът се ръкува с тях.