— Господа, извинявам се за закъснението, но от известно време ни е много напрегнато. Моля, заповядайте. — Петимата мъже седнаха и президентът продължи: — И така, ФБР открили ли са нещо от вчера?
— Разполагаме с предварителните доклади от трите аутопсии — каза Роуч. — Агент Макмахън е донесъл копия и е готов да ги прегледа заедно с вас, ако желаете.
Гарет се облегна назад.
— Няма защо, оставете ги тук — ще ги прегледаме по-късно. — И протегна ръка в очакване той лично да му предаде документите.
Макмахън го изгледа и предаде трите копия на Майк Нанс, седнал до него на канапето. Майк задържа едното и предаде другите две на президента. Той също си задържа едно и протегна към Гарет последното копие. Той го грабна от ръката на своя шеф и го прибра в папката си. Без да погледне нито Роуч, нито Макмахън, попита:
— Какво друго имате за нас?
Макмахън подаде на Нанс още три документа. Роуч отбеляза:
— Имаме трима свидетели, видели мъжа, който според нас е убил сенатор Даунс в парка. Ако обърнете на трета страница, ще видите скица на евентуалния извършител. Както ще се уверите, тя е доста обща. Никой от свидетелите не е видял ясно лицето на онзи човек, а и той е бил с бейзболна шапка.
— Какво възнамерявате да правите с тази скица? — попита президентът.
— В светлината на теорията на д-р Кенеди бих искал да започна проверка на личните досиета на Силите със специално предназначение.
Обикновено проявяващият стоицизъм Нанс се приведе напред и се изкашля:
— Смятам, че на този етап теорията на д-р Кенеди не трябва да получава гласност. Липсват неопровержими доказателства, а медиите ще пощуреят, ако установят, че ФБР подозира военни от Специалните части на САЩ. Освен това, във връзка с ровенето в свръхсекретни лични досиета възникваш някои въпроси, пряко засягащи националната сигурност.
— Вие не възприемате нейната теория сериозно, нали? — попита Гарет.
— На този етап на разследването възприемаме сериозно всяка следа. Разбирам също и евентуалните последствия, ако теорията на д-р Кенеди стигне до пресата. — Роуч хвърли поглед към Нанс. — Освен това не очаквам военните да ни предоставят веднага строго секретни досиета. По-скоро имах предвид да ги убедим да ни извадят само снимки на служили в Специалните части. Ние ще им обещаем, че агент Макмахън и тримата свидетели ще бъдат единствените, които ще ги прегледат.
Притеснението, изписано на лицето на Нанс, намаля, но не изчезна.
— Нашето желание е да ни предоставите само снимки — допълни Роуч.
— Може и да сме в състояние да уредим нещо подобно, но не смятам, че на началството ще му се понрави — отвърна Нанс.
— Един момент — прекъсна го Гарет. — Преди да сме се впуснали да гоним дивото, ми се струва, че трябва да разполагаме с малко повече доказателства, а не само с теорията на една посредствена зубрачка.
Макмахън се втренчи в Гарет. Беше обещал на Роуч, че по време на заседанието ще запази хладнокръвие и няма да си отваря устата. Само се чудеше как е възможно такъв смотаняк да бъде шеф на щаба на президента.
Роуч се изкашля и започна сухо:
— И така, понеже вие подхванахте темата за уликите, бихте ли ми казали какво е основанието ви да смятате, че писмото е дезинформация?
Преди президентът да успее да реагира, Нанс отвърна:
— Засега нямаме право да разискваме тази информация. Въпросната улика все още се разследва.
Роуч впери поглед в президента. „Какво може да целят?“ — не спираше да се пита.
— Информацията ще ви бъде предоставена веднага щом бъде проверена — продължи Нанс. — Хората, които разследват това, искат да бъдат много внимателни, за да не проиграят някои преимущества, като избързат.
„Можеш да бъдеш сигурен, че или ще ми я предоставиш, или ще намериш призовка на бюрото си“, каза си Роуч. Отмести поглед от президента и погледна Нанс:
— Кой го разследва?
— Все още не мога да кажа нищо. Ситуацията е твърде особена и аз наистина нямам право да се меся.
Роуч хвърли поглед към Макмахън. „Можеш да го кажеш на цялата нация по телевизията, но не можеш да го обсъждаш с шефа на ФБР“, помислиха и двамата.
Гарет усети, че извинението на Нанс няма да мине, затова се притече на помощ:
— Директор Роуч, вие, изглежда, не ни вярвате. Нима според вас фактът, че тези мъже бяха убити ден преди прокарването на президентския бюджет, не е нещо повече от обикновено съвпадение?
— Мисля, че времето на убийствата е пряко свързано с президентския бюджет — отвърна Роуч рязко.