— Как се казва момченцето ви?
— Томи. — Кенеди извади от чантата си снимка и я показа на Макмахън.
— Страхотно хлапе. На баща си ли прилича?
— Да, за съжаление.
— Болна тема?
— Разводът приключи преди около седем месеца. А вие — съпруга, деца?
— Бях женен. Оказа се грешка. Бях твърде млад, пиех, бях венчан за работата си.
— И не намерихте време за повторен брак?
— Не и при тази работа — поклати глава Макмахън. — Едва успявам да се грижа за себе си.
— Прочетох досието ви. Май сте били доста зает през годините.
Макмахън я стрелна с поглед.
— Чели сте досието ми?
Кенеди сви рамене.
— Чета много досиета…
— Както и аз. Ще си отбележа да прочета и вашето, когато ми се отвори възможност.
— Не си губете времето. Отегчителна история.
— Няма начин — отвърна Макмахън.
Малко по-късно спряха пред пропуска на Академията на ФБР. Показаха си документите. Макмахън прекоси обширния терен на Академията и паркира пред малка административна сграда.
Кабинетът на Мичъл се намираше на първия етаж. Когато пристигнаха, той седеше с крака, вдигнати на бюрото, и четеше списание. Носеше черни кубинки и тъмносин гащеризон. Отляво на гърдите му имаше избродиран жълт надпис „Инструктор“, а на гърба се мъдреха огромни инициали ФБР.
Мичъл скочи и възкликна:
— Скип, страхотно е, че те виждам. Откак стана голяма клечка, се отбиваш все по-рядко.
Макмахън се здрависа с Мичъл, като се направи, че не е чул приятелското заяждане. Обърна се към Кенеди и каза:
— Гюс, запознай се с д-р Айрини Кенеди.
— Приятно ми е, д-р Кенеди. Вие работите в Лангли, нали?
— Да — усмихна се Кенеди. — Моля ви, наричайте ме Айрини.
— Добре. — Мичъл махна на гостите си да го последват. — Надолу по коридора има малка заседателна зала. Нека отидем там. Моят кабинет е малко тесничък за трима ни. Мога ли да ви предложа кафе? — Мичъл погледна най-напред Кенеди, както повеляваше южняшкото му възпитание.
— Моля. — Тя отметна кичур коса и го прибра зад ухото си.
— Скип?
— Естествено.
Мичъл изчезна.
— Те са уникална порода, нали? — вдигна вежди Кенеди.
— Кои?
— Командосите — отвърна тя. — Личат си по очите.
— Не съм забелязал.
— Когато ги подбираме за агенти, трябва да ги обучим как да прикриват напрежението си. Макмахън обмисляше репликата на д-р Кенеди, когато Мичъл се върна с три чаши кафе. Настаниха се в креслата и Макмахън започна:
— Какво знаеш за онова, което се случи вчера?
— Информацията ми е само от вестниците, както и теорията на Айрини.
— И какво смяташ за нея?
— Преди това искам да ме запознаете с подробностите. Обикновено не вярвам на онова, което чета из пресата.
— Аз също. — Макмахън остави чашата си с кафе. — Всичко започна със сенатор Фицджералд. Вратът му е счупен с голи ръце. Няма следи от борба, никакви синини по врата или другаде. Нашият патолог ми обясни, че е направено откъм гърба, с рязко движение отляво надясно. Смятаме, че извършителят е чакал в къщата и когато сенаторът се е прибрал, го е нападнал. Тялото е намерено в голям шкаф в сутерена. — Макмахън спря, докато Мичъл си отбеляза нещо. — Ключалката на задната врата е разбита, а приблизителният час на смъртта е около 12.15 след полунощ. Следващият е истински шедьовър. Извършителите са проникнали в къщата точно срещу дома на конгресмен Козловски и са изчакали. Козловски става, дърпа щорите и тогава го убиват с два точни изстрела в тила.
— Когато се появихме в къщата отсреща, намерихме една упоена овчарка и собственик в безсъзнание. Направихме кръвни проби на кучето и на собственика и открихме остатъци от силни дози успокоителни. Когато сондирахме стомаха на кучето, попаднахме на полусмлени парчета месо със следи от наркотици. Собственикът нямаше следи от убождания. Според нас са използвали хлороформ.
— Този човек пуска кучето си навън всяка вечер преди лягане, така ли? — попита Мичъл.
— Да, малко преди новините — отвърна Макмахън.
Мичъл кимна с глава, сякаш знаеше отговора още преди да го е получил.
— Другото убийство е извършено около 6.25 сутринта в малък парк до къщата на сенатор Даунс. Разполагаме с няколко свидетели, които съобщават, че непосредствено преди смъртта на сенатора са забелязали непознат. Даунс е бил застрелян в тила с два деветмилиметрови куршума.
Мичъл погледна бележките си за момент, после стана и взе един зелен маркер. В горния ляв ъгъл на бялата дъска написа числото 1 и до него 12.15. После добави 2 и срещу него — след това — 3 и 6.25. Щом свърши, отстъпи и се вгледа в написаното.