— Незабавно, сър.
Стивънс вдигна поглед.
— Какво друго можеш да ми кажеш за него?
— Не много. Той е никой. Обзалагам се, че щом ти чуе гласа, ще онемее от благоговение.
O’Pypk беше потънал в размисъл, когато по интеркома прозвуча гласът на Сюзън. Той приключи изречението, върху което работеше, и натисна бутона.
— Да, Сюзън, какво има?
— Президентът чака на първа линия.
— Много смешно, Сюзън! Казах ти, че не искам да бъда безпокоен. Ако обичаш, предай на президента, че в момента съм зает. Ще гледам да му звънна следобед.
Последва неловко мълчание.
— Майкъл, не се шегувам. Президентът наистина те очаква на първа линия.
O’Pypk се засмя.
— Сюзън, толкова ли ти е скучно?
— Напълно съм сериозна, той чака на първа линия.
O’Pypk натисна копчето.
— O’Pypk на телефона.
Президентът седеше на бюрото си, а Стю Гарет и Марк Диксън слушаха разговора с отделни слушалки в другия край на стаята. Щом чу гласа на О’Рурк, президентът възкликна въодушевено:
— Ало, конгресмен O’Pypk ли е?
Майкъл веднага позна гласа.
— Да.
— На телефона е президентът. Как се чувствате тази сутрин?
— Добре, сър, а вие? — О’Рурк затвори очи и му се прииска Сюзън да можеше да го чуе.
— Е, бих се чувствал доста по-добре, ако можех да разчитам някои от вас да ме подкрепят за този бюджет.
— Да, сър, предполагам, че е така. — Безличният отговор на O’Pypk бе последван от кратко мълчание.
— Знаете ли, конгресмен, вие сте от много хубав край. Един от моите съквартиранти в Дартмут имаше къщичка горе край Гранд Рапидс. Едно лято прекарах цяла седмица там и се чувствах фантастично. Само комарите бяха ужасни. Можеха да те вдигнат и да те отнесат през нощта, ако не внимаваш.
— Да, понякога са доста зли. — Гласът на O’Pypk продължаваше да звучи неангажирано.
Президентът фамилиарничеше, сякаш бяха приятели от години.
— Е, Майкъл, причината, поради която ти се обаждам, е, че утре аз наистина имам нужда от твоя глас. И преди да ми отговориш с „да“ или „не“, искам да ти кажа някои неща. Пристигнах тук, обладан от недоволство и преизпълнен с енергия. Бях с твърдото намерение да променя това място. Смятах да създам нещо различно. Е, много бързо проумях, че ако не се науча да приемам и доброто, и злото, никога нищо няма да постигна. Бил съм там, където си ти, Майкъл, зная какво изживяваш. Спомням си първия президентски бюджет, за който трябваше да гласувам. Имаше някои неща в него, от които направо ми се повдигаше. Кълнях се, че ще се обявя против, докато един от по-възрастните конгресмени не ме дръпна настрана и не ми обясни, че няма такъв бюджет, който може да бъде приет безрезервно. Преосмислих позицията си и след един по-щателен анализ си дадох сметка, че от всичко, залегнало в него, приемам някъде към осемдесет процента. Майкъл, Камарата на представителите има четиристотин трийсет и петима членове. Не е възможно да внеса проектобюджет, предизвикващ единодушно одобрение. Честно казано, през последните двайсет години винаги съм желал да съкратя проклетата програма за електрификация в селското стопанство. Но ние тук водим безпощадна война, Майкъл. Ако аз торпилирам тази част, за която ти държиш, моят бюджет ще бъде потопен по-бързо от „Титаник“. Съгласен съм с теб на теория, но ако искам да прокарам решения, които ще превърнат тази страна в по-добро място за живеене, трябва да правя компромиси.
Президентът замълча, но О’Рурк не предложи никаква реакция.
— Майкъл, разбираш ли в какво положение се намирам? Искам да си зададеш въпроса, доколко разсъжденията ти отговарят на конкретната реалност. Аз съм тук и поемам огъня. Ако бюджетът пропадне, ще бъда сериозно възпрепятстван в усилията си да изправя тази страна отново на крака. Моля те за голяма услуга. Необходимо ми е да пренебрегнеш двайсетте процента, които не харесваш, и да ми помогнеш да прокараме този бюджет. Ако се качиш на борда, Майкъл, гарантирам, че ти предстои дълъг път в политиката. — Стивънс млъкна, за да даде на O’Pypk време да размисли как президентът на Съединените щати може да подпомогне кариерата му. — Какво ще кажеш, Майкъл? Мога ли да разчитам на твоя глас?
Настъпи неловко мълчание. Верен на типичното си поведение, О’Рурк заяви направо:
— Господин президент, твърде малко е онова, което харесвам във вашия бюджет. Утре моят глас ще бъде „не“ и няма нищо, което би могло да го промени. Съжалявам, че ви загубих времето, като приех този разговор. — И без да изчака отговор, O’Pypk затвори.