3.
Президентът седеше изумен на бюрото си, втренчен в телефона. Обърна се към Гарет:
— Нима той просто ми затвори?
Гарет също беше изненадан, но с нищо не го показа.
— Този приятел трябва да е пълен идиот. Определено няма да се задържи дълго в този град. Не се безпокой! Ще уредя Козловски да се погрижи за него. — Гарет се изправи и тръгна към вратата. — Веднага се връщам. Трябва да си взема нещо от кабинета. Марк, нека проведа разговорите с Дрейър и Хамптън. Джим, единственото, което искам от теб, е устна гаранция, че няма да подкрепиш техните опоненти на следващите избори. Връщам се след пет минути.
Гарет тръгна бързо по коридора, като подминаваше мълчаливо всички, които срещаше. Влезе в кабинета си, затвори вратата и се насочи право към бюрото си. Преди да вдигне телефона, грабна пакет дълго „Марлборо“ и тикна цигара в устата си. Запали я, дръпна дълбоко два пъти и когато почувства дробовете си изпълнени с приятния дим, въздъхна шумно. Президентът не позволяваше да се пуши в Овалния кабинет, затова на всеки час той си намираше някакво извинение, за да се вмъкне в офиса си. Вдигна слушалката и набра директния номер на Джак Козловски.
От другата страна на линията прозвуча груб глас:
— Да.
— Джак, Стю на телефона. Как вървят нещата?
— Държим фронта. Тук никой няма да отстъпи. Трябва само Том и вие, момчета, да успеете.
— И двамата знаем, че до обяд Том ще е спечелил Мур, но освен това имаме нужда някои хора от противниковия лагер да преминат на наша страна.
— По-точно?
— Като начало искам да натиснеш малко този клоун O’Pypk. Президентът току-що опита по благия начин и си го отнесе. Произнесе петминутна реч и после този смотаняк O’Pypk му затвори.
— Будалкаш ме! Затворил е на Стивънс? — Козловски избухна в смях.
Според Гарет положението далеч не беше забавно.
— Натисни го здраво и ако се сетиш за още някой, действай. Трябват ни най-късно до обяд.
— Ще видя какво мога да направя. Ако разбера нещо ново, веднага ще ти се обадя.
O’Pypk преглеждаше документи, когато вратата се отвори рязко. Слаб, елегантен мъж, който му изглеждаше смътно познат, профуча покрай секретарката му и се насочи към бюрото.
С раздразнение в гласа Сюзън възкликна:
— Съжалявам, сър, но съобщих на този човек, че тази сутрин не приемате посетители.
Мъжът пристъпи напред.
— Извинявам се за безпокойството, конгресмен O’Pypk, но аз съм един от помощниците на председателя Козловски. Той има предложение, което би искал да чуете, и държи на незабавен отговор.
Майкъл си спомни къде е виждал тъмнокосия мъж. Отмести поглед към секретарката си.
— Благодаря ти, Сюзън, ще изслушам господина.
Тя излезе от кабинета и затвори вратата. Довереникът на председателя пристъпи напред и протегна ръка над бюрото. O’Pypk остана седнал, но прие здрависването.
— Конгресмен O’Pypk, казвам се Антъни Ванели.
O’Pypk постави диктофона зад купчина папки и каза:
— Моля, заповядайте, господин Ванели.
Беше слушал разни истории за довереника на Козловски и дълбоко се съмняваше, че това ще е посещение на добра воля.
Ванели се настани на един стол и кръстоса крака.
— Конгресмен O’Pypk, изпратен съм тук да установя дали все още възнамерявате да гласувате против президентския бюджет и ако е така, какво можем да направим, за да променим решението ви.
— Господин Ванели — започна Майкъл, — предполагам, знаете, че тази сутрин разговарях с президента.
— Точно така, конгресмен O’Pypk, но времето изтича и ние трябва да знаем кой е с нас и кой е против нас.
O’Pypk опря лакти на бюрото си.
— Е, господин Ванели, още в началото изразих съвсем ясно своята позиция. Ще гласувам против бюджета.
— Добре, конгресмен, нека преминем към същността на въпроса. Ние живеем в реалния свят. Просто тук нещата действат по този начин. Трябва да се опитате да надмогнете дреболиите и да се съсредоточите върху мащабното. Все пак не можете да отречете целия бюджет само защото не харесвате една малка част от него.
— Господин Ванели, аз не считам половин милиард долара за малка част. Онова, което вие не разбирате, е, че по мое мнение в преобладаващата си част бюджетът на президента не струва. Насочвам вниманието си върху електрификацията на селското стопанство, защото това е лесна мишена. Трябва да се съгласите с простата логика, че когато една институция се създаде, за да разреши някакъв проблем, щом последният бъде отстранен, въпросната институция трябва да бъде закрита. Цяла селскостопанска Америка бе електрифицирана преди повече от двайсет години, но ние продължаваме да точим кръвта на данъкоплатците за близо петстотин милиона годишно, за да могат конгресмени и сенатори да изпращат обратно на своите избиратели само късове от „държавната трапеза“. Престъпление е, че президентът прогнозира 100 милиарда долара бюджетен дефицит и че подобен боклук не е отхвърлен. — O’Pypk сведе поглед, за да се увери, че диктофонът продължава да работи.