Ванели стана и пое към другия край на кабинета.
— Предупреждаваха ме, че си бил чешит — изсъска той.
O’Pypk се усмихна на себе си, докато наблюдаваше гърба на Ванели, и попита:
— Извинете, какво казахте току-що?
Ванели се обърна и наперено се върна при бюрото.
— Стига простотии, Майк! Не съм тук, за да развивам политически теории с теб, нито пък да обсъждам какво е коректно в етичен план. С това можеш да си губиш времето, когато си дрънкаш с твоите приятели — неудачници.
Конгресмен Майкъл O’Pypk се облегна назад.
— Господин Ванели — каза спокойно, — не си спомням да сме минавали на „ти“.
— Чуй ме, Майк, Майки или невежа — ще се обръщам към теб както си искам! Ти си просто едно наивно конгресменче с жълто около устата, което си въобразява, че знае всички отговори. Почти сме връстници, но ни делят светлинни години. Аз съм реалист, ти си идеалист. Знаеше ли докъде стигат идеалистите в този град? До кацата с лайната! Изпращат ме тук, за да ти дам един последен шанс и да ти спася задника. Или си на борда заедно с президентския бюджет, или с кариерата ти е свършено. Изборът е пределно ясен! Ти ни помагаш да се измъкнем и председател Козловски ще се погрижи известна допълнителна сума да се пренасочи към твоя район. Не го ли направиш, следващата година си безработен.
О’Рурк вдигна поглед към мъжа, който се бе надвесил над бюрото му, и се изправи в целия си огромен ръст. Усмихна се леко и каза:
— Господин Ванели, какво точно имате предвид, като казвате, че с кариерата ми е свършено?
Ванели отстъпи леко:
— Или си с нас в играта, или те съсипваме. Джак Козловски ще се погрижи да спре всякакви постъпления в твоя окръг. Няма да получиш нито цент. Вече има хора, които се ровят в миналото ти. Ако намерим нещо мръсно, ще го разгласим из целия град, а ако не намерим, ще го измислим. Имаме достатъчно хора в медиите. Можем да те разсипем за седмица. Повече няма да се правим на добрички. — Ванели размаха пръст в лицето на О’Рурк. — Ще те чакам във фоайето точно пет минути. Искам да останеш тук и да си дадеш сметка как кариерата ти ще бъде разрушена заради един глупав глас. Като размислиш, ме извикай.
И се извърна към вратата.
О’Рурк се пресегна и включи диктофона. Машинката зави, докато лентата се връщаше назад. Ванели чу познатия звук и се обърна. Майкъл натисна друго копче. Разнесе се гласът на Ванели: „Вече имаме хора, които се ровят в миналото ти. Ако намерим нещо мръсно, ще го разгласим из целия град, а ако не намерим, ще го измислим. Имаме достатъчно хора в медиите. Можем да те разсипем за седмица.“
Ванели се втурна обратно към бюрото.
— За кого, по дяволите, се мислиш? — кресна.
Десницата на O’Pypk се стрелна и улови ръката на Ванели.
С рязко движение я изви и я натисна силно към лакътя. От болка Ванели се строполи на колене. Вдигна изкривено лице и изскърца:
— Пусни ми шибаната китка и дай проклетата касета!
O’Pypk увеличи натиска и Ванели изкрещя.
— Чуй ме, Ванели. Това, че си от Чикаго и носиш италианско име, не значи, че си железен. Ти си помощник на конгресмен, а не наемен убиец на мафията.
Ванели вдигна ръка и се пресегна към усуканата си китка. O’Pypk натисна още сантиметър. Ванели изпищя.
— И още нещо, дребен боклук! Не знам за кого се мислиш, като идваш тук и ме заплашваш, но ако ти или скапаният ти шеф си позволите да ми досаждате отново, ще си го получите от ФБР, от „60 минути“ и от всяка мощна медия в страната! Ще ви разнищят! Ясно ли е? — И понеже Ванели се забави с отговора, О’Рурк засили натиска и повтори: — Ясно ли ти е, питам?
Ванели кимна утвърдително. О’Рурк приклекна и го сграбчи за брадичката. Втренчи се в очите му и с ясен глас заяви:
— Само да посмееш отново да се будалкаш с мен! Няма да ти се размине само с една извита китка!
Гарет влетя в Овалния кабинет. Цяла сутрин сновеше между своя офис и офиса на президента, крадешком дръпваше жадно от поредната цигара и крещеше по телефона. Сега прекоси наперено помещението към мястото, където седяха президентът и Диксън.