Докато президентът подреждаше бележките си, фотографите се спуснаха да правят снимки. След като изчака малко, той се изкашля, вдигна поглед и с лека усмивка поздрави присъстващите в пресцентъра.
— Добър ден.
Репортерите отвърнаха учтиво и усмивката на президента стана ослепителна. Като повечето политици Стивънс знаеше как да въздейства на тълпата и най-успешното му оръжие бе непринудената усмивка. Онова, което повечето хора в залата не знаеха, бе, че тази усмивка е старателно отработена. Много малко неща в тази администрация ставаха случайно. Стю Гарет се беше погрижил за това.
Усмивката постигна желания ефект — повечето от седящите в галерията се усмихнаха в отговор. Президентът положи тънките си, добре поддържани ръце на ръбовете на катедрата и започна:
— Свиках тази пресконференция, за да обявя победа за американския народ. През изминалата седмица настоящата администрация се сражаваше с предубедени политици, дезинформация, стагнация и дефицит от трийсет и два гласа, за да се осигури приемането на бюджета ми 8 Камарата на представителите. Днес по обяд ние получихме 220 гласа, достатъчни за минимална победа. Би било пропуск да не използвам тази възможност да благодаря на многоуважавания председател на Камарата на представителите, господин Томас Басет, за тежката работа, която свърши, за да осигури приемането на този бюджет. Неговите усилия ще ни помогнат да направим още една стъпка към връщането на тази страна на пътя на устремното икономическо възстановяване. — Президентът сведе поглед към часовника си и отново вдигна очи към репортерите. — Съжалявам, че днес съм толкова лаконичен, но програмата ми е твърде наситена и вече закъснявам. Разполагам с две-три минути, за да отговоря на няколко кратки въпроса.
Моментално във въздуха се изстреляха ръце и десетина репортери един през друг закрещяха въпросите си.
Президентът се обърна надясно и потърси познатото лице на Джим Лестър, кореспондента на Ей Би Си за Белия дом. Лестър седеше на ръба на стола си с вдигната дясна ръка и послушно изчакваше да бъде призован. Стивънс посочи към него и извика името му. Когато Лестър се надигна от мястото си, останалите репортери млъкнаха.
— Сър, тази сутрин бе съобщено, че сте осигурили приблизително 210 гласа. Как успяхте да си набавите така бързо останалите десет и някои от тях идват ли от конгресмени, които преди това са били твърдо решени да гласуват против вашия бюджет?
— Сдобихме се с тези гласове толкова бързо, защото има много хора на Хълма, които знаят — независимо от това, какво твърди опозицията, — че този е добрият бюджет. Много хора се нуждаят от облекчението, което ще им предостави той, и имаше няколко конгресмени, които, след като го анализираха по-задълбочено, си дадоха сметка, че няма да е почтено да гласуват против.
Президентът кимна към Лестър и ръцете незабавно се озоваха във въздуха. Той спря поглед на друго приятелско лице и посочи Лайза Уилямсън от Асошиейтед прес.
— Господин президент, безпокоите ли се, че с такава минимална победа в Белия дом вашият бюджет ще срещне още по-големи трудности при прокарването му в Сената, където опозицията държи много по-голям процент места?
Очакваха такъв въпрос. Стивънс бе подготвен.
— Не се притеснявам от това — започна веднага. — Американският народ желае този бюджет и нашите сенатори го знаят. Те ще направят необходимото и ще приемат бюджета.
Вдигнаха се още ръце и този път президентът потърси Мик Търнър от Си Ен Ен.
— Господин президент, успешното прокарване на този бюджет в Камарата на представителите изведе ли ни на по-добра позиция в търговските преговори с японците следващия месец?
— Знаете, че японците отказаха тези разговори, когато бяха в по-добро положение отсега. В това има известна ирония, ако човек се замисли над факта, че през последните петнайсет години те поддържат непрестанно нарастващ търговски излишък по отношение на нас. Търговският дефицит, който имаме с тях, се отразява неблагоприятно на пазара на труда у нас. Ние произвеждаме висококачествена продукция, а японците отказват да отворят пазарите си и това ни струва работни места тук, в Америка. Няма съмнение, че прокарването на моя бюджет ще бъде сигнал за японците, че ние сме готови да продължим една тенденция, която предишната администрация остави да излезе извън контрол.
Президентът отново погледна часовника си.
— Разполагам с време само за един въпрос.
Докато говореше, огледа цялата аудитория. Забеляза изумителна брюнетка, която седеше в сектора, обикновено запазен за представителите на чуждестранните медии. Стивънс реши, че тъй като гласоподавателите в момента не проявяват интерес към външните работи, би могъл да се спре на нея, без това да крие някакъв риск за него, и посочи към дъното на помещението. — Младата дама на последния ред.