Прокоп се втурна към бездиханното тяло; по гърдите на Росо, по лицето му, по земята, в локвите кръв беше разсипан белият прашец на Кракатита. Diamon го задържа; изведнъж се зачуха викове и няколко души се впуснаха към подиума.
— Да не се стъпва по Кракатита, ще избухне — заповядваше някакъв скършен глас, но хората вече се спуснаха на пода и започнаха да събират белия прашец в кутийки от кибрит, биеха се, въргаляха се в кълбо на земята.
— Заключете вратата — изцвили някой. Светлината угасна. В този миг Diamon ритна вратичката зад черната дъска и вкара Прокоп в тъмнината.
Светна с джобното си електрическо фенерче. Това беше килерче без прозорци с натрупани една върху друга маси, подноси за бира, някакви нечисти дрехи. Бързо помъкна Прокоп по-нататък; през прокисналата черна дупка на коридора, по черните и тесни стъпала надолу. По стълбите ги догони момичето с разпуснатата коса.
— Идвам с вас — прошепна тя и вкопчи пръсти в ръката на Прокоп.
Diamon изскочи на двора с колебаещия се сноп светлина пред себе си; беше непрогледна тъмнина. Той изкърти вратичката и се втурна по шосето; и преди Прокоп да дотича до колата, опитвайки се да се освободи от момичето, моторът избоботи и Diamon седна зад волана.
— Бързо!
Прокоп се хвърли в колата, а момичето след него; автомобилът подскочи и полетя в тъмнината. Беше страшно студено; момичето трепереше в тънките си дрехи, и Прокоп я зави в кожуха, а самият той се притисна в другия ъгъл. Колата се движеше по лош, размекнат път, занасяше от едната страна на другата, буксуваше и отново с рев набираше скорост. Прокоп зъзнеше и се отдръпваше винаги, когато на някой завой автомобилът го отхвърляше към свитото момиче. То се плъзна към него.
— Студено ти е, нали? — зашепна, разтвори кожуха и се зае да го загръща в него, като го привличаше към себе си. — Сгрей се — каза тя с гъделичкащ смях и се прилепи до него с цялото си тяло; беше гореща и пухкава, също като че ли беше гола. Разчорлените й коси издаваха горчива и дива миризма, дразнеха лицето му и го ослепят аха. Говореше му отблизо на чужд език, повтаряше думите си още по-тихо, още по-тихо, хвана ухото му между леко потракващите си зъби; и внезапно легна на гърдите му и навлезе в устата му с порочна, опитна, влажна целувка. Отблъсна я грубо; тя се изправи смаяна, обидена отсече нещо и с едно движение на раменете си се отърси от кожуха; духаше мразовит вятър и той вдигна кожуха отново на раменете й. Тя се дръпна побесняла, смъкна твърдоглаво кожуха и го остави да се въргаля в дъното на колата.
— Както искате — промърмори Прокоп и се обърна. Колата отново излезе на твърд път и се понесе с виеща скорост. Отзад се виждаше само гърбът на Diamon, наежен от козината. Прокоп се давеше от студения вятър; погледна момичето, беше обвила врата си с косите и зъзнеше от студ в леките си дрешки. Стана му жал за нея; вдигна кожуха и я заметна с него; отблъсна го със свирепо упорство и тогава той я омота цялата в кожуха, от главата до петите, като вързоп, и я стегна с ръце:
— Никакво мърдане!
— Какво, пак ли беснее? — подхвърли спокойно Diamon иззад волана. — Тогава я…
Прокоп се направи, че не е чул цинизма му; но вързопът в ръцете му тихо се разкиска.
— Тя е добро момиче — продължи безразлично Diamon — Татко ти беше писател, нали?
Вързопът потвърди; и Diamon назова едно такова известно за Прокоп име, толкова просветено и чисто, че Прокоп изтръпна и несъзнателно отпусна грубата си прегръдка. Вързопът се завъртя и седна на скута му; изпод кожуха стърчаха красиви, грешни крака и по детски се клатеха във въздуха. Прокоп ги наметна с кожуха, за да не мръзнат; тя вероятно вземаше това за игра, задавяше се от тих смях и риташе, като изхвърляше нагоре крака. Стегна я колкото се можеше по-надолу; сега пък отгоре се измъкна пълна момичешка ръка и зашари по лицето му в дива любовна игра, дърпаше го за косата, гъделичкаше го по врата, опитваше се да отвори с пръсти стиснатите му устни. Остави я да прави каквото си иска; тя се докосна до челото му, намери го строго, смръщено и се дръпна като опарена; ето че сега се превърна в боязлива детска ръчица, която не знаеше какво й е позволено; прокрадваше се към лицето му, докосваше го, отдръпваше се, отново го докосваше, погали го и леко, плахо се отпусна върху грубото му лице. Чу се дълбока въздишка и кожухът замря.
Колата се промъкна през спящо градче и се спусна в широка равнина.
— Е, как — обърна се Diamon. — Как намирате камарадите?
— Тихо — прошепна неподвижният Прокоп. — Тя заспа.