L
Колата спря в черна гориста долина. В тъмнината Прокоп разпозна шахтови кули и табани.
— Е, пристигнахме — изръмжа Diamon. — Това е рудната ми мина и прокатният стан; много слаба работа. Е, слизайте!
— Тук ли да я оставя? — попита тихо Прокоп.
— Кого? А, вашата хубавица. Събудете я, оставаме тук.
Прокоп внимателно слезе, като я носеше на ръце.
— Къде да я сложа?
Diamon отключваше един мрачен дом.
— Какво? Чакайте, имам няколко стаи. Можете да я оставите… ще ви заведа до там.
Запали, лампата и го поведе през студени канцеларски коридори; накрая влезе в една врата и завъртя ключа на лампата. Стаята беше отвратителна и непроветрена, с разхвърляно легло и спуснати транспаранти.
— Аха — измърмори Diamon. — Трябва да е нощувал тук… един познат. Не е много за пред хора, нали? Ергенска работа. Сложете я на кревата.
Прокоп внимателно остави на леглото равномерно дишащия вързоп. През това време Diamon се разхождаше и потриваше ръце.
— Сега ще отидем в станцията. Тя е горе, на хълма, на десет минути оттук. Или искате да останете тук? — Приближи се до спящото момиче, отметна пеша на кожуха и откри краката й чак до над коленете й. — Хубава е, нали? Жалко, че съм толкова стар.
Прокоп се намръщи и зави краката на момичето.
— Дайте да видим станцията — рече сухо.
Устните на Diamon трепнаха насмешливо.
— Елате.
Поведе го през двора. В машинното свети, машините бумтят, по двора се потрива огняр със запретнати ръкави и пуши лула. Нагоре по склона минава въжена линия с вагончета за руда и контурите й се очертават мъртво, като ребрата на гигантски допотопен гущер.
— Трябваше да закрия три шахти — обяснява Diamon. — Не носи никакви приходи. Отдавна да съм я предал, ако не беше станцията. Минете оттук.
Той тръгна по стръмна пътечка през гората нагоре към хълма; Прокоп го следваше само по звука; цареше непрогледен мрак и от време на време от боровете се отронваше тежка капка. Diamon спря задъхан.
— Стар съм — каза той. — Вече не ми достига въздух. Все повече и повече трябва да се осланям на хората… В станцията днес няма никой; камарад телеграфистът остана там, с ония… Все едно; елате!
Билото на хълма беше разровено като бойно поле: запуснати шахтови кули, телени въжета, огромни голи табани, а върху най-големия табан, отгоре, дървена къщичка с антени.
— Това е… станцията — изсумтя задъханият Diamon. — Намира се върху четиридесет хиляди тона магнезит. Естествен кондензатор, разбирате ли? Целият хълм… представлява огромна мрежа от проводници. Някой път ще ви обясня по-подробно. Помогнете ми да се изкача.
Изкатериха се по сриващия се табан; тежкият чакъл се свличаше шумно под краката им; но накрая ето, ето я станцията…
Прокоп се смая, като не вярваше на очите си: та това е собственият му лабораторен павилион, там у дома, в полетата над Хибшмонка! Ето небоядисаната врата, няколко по-светли дъски от последния ремонт, чворовете, които приличаха на очи. — Като втрещен той опипа пантите: Разбира се, ето го ръждивия, изкривен гвоздей, който някога сам беше зачукал!
— Откъде се е взело това тук? — промълви, останал без дъх.
— Кое?
— Тази къща.
— Тя си стои тук от години — равнодушно отвърна Diamon. — Кое ви се струва толкова странно?
— Нищо. — Прокоп обиколи цялата къща, като опипваше стените и прозорците. Да, ето я пролуката, пукнатото дърво, счупеното стъкло на прозореца; изпадналия чвор, наистина, дори отвътре е залепен с хартия. С разтреперана ръка той се докосваше до познатите му най-незначителни подробности; всичко е както си беше, всичко…
— Е — обади се Diamon. — Разгледахте ли всичко? Отворете, вие имате ключ.
Прокоп бръкна в джоба. Разбира се, ключът от старата му лаборатория… там у дома… беше у него… там у дома; мушна го в катинара, отключи и влезе вътре; и също както там у дома — протегна механично ръка наляво и завъртя ключа на лампата, който вместо с копче беше снабден с един гвоздей — също както там у дома. Diamon влезе след него. Господи, ето го и походното ми легло и все още незастлано; легена, каната с окълцания ръб, гъбата, кърпата за бърсане, всичко. — Обърна се към ъгъла — ето я и старата желязна печка с кюнеца, прихванат с тел, сандъчето с въглищен прах, а там в разнебитеното кресло с разкривените крака се подават кълчища и стърчи пружината; ето го забитото в пода кабарче, ето и прогорената дъска, и шкафа, шкафа за дрехи. — Отвори го; там висяха някакви овехтели панталони.
— Обстановката не е блестяща — забеляза Diamon. — Телеграфистът ни е един такъв — чудак някакъв. Какво ще кажете за апаратите?
Като насън Прокоп се обърна към масата. Не, това ги нямаше тук, не-не-не, това не му е мястото тук; вместо съоръженията му по химия върху единия край на тезгяха имаше най-обикновена корабна морзова радиостанция, сложена настрана слушалка, приемател, кондензатори, вариометър, регулатор, под масата имаше обикновен трансформаторен агрегат; а на другия край.