— Уморен съм — прозя се Diamon. Беше хубав ден. Да слезем долу.
LI
Diamon бързаше да се прибере в къщи.
— Къде всъщност се намира Гротуп? — попита неочаквано Прокоп, когато вече бяха слезли долу.
— Елате — каза Diamon, — ще ви го покажа. — Въведе го във фабричната канцелария и му показа стенната карта. — Тук — посочи с огромния си нокът едно място на картата, като очерта малко кръгче. — Ще пийнете ли? Ще ви сгрее. — Наля в чашките за себе си и за Прокоп нещо черно като смола.
— Наздраве.
Прокоп гаврътна чашката и се задави; беше като нажежено желязо и горчиво като хинин; главата му веднага ужасно се замая.
— Не искате ли повече? — показа жълтите си зъби Diamon. — Жалко. Не искате да карате вашата красавица да чака, нали? — Той пиеше чашка подир чашка; очите му блестяха зеленикаво, искаше му се да дрънка, но езикът му се вдървяваше. — Слушайте, вие сте славно момче — заяви той. — Заемете се утре с това. Старият Diamon ще направи всичко, каквото пожелаете. — Стана тромаво и се поклони до пояс. — Значи, всичко е наред. А сега — поч-почакайте…
Езикът му се заплете във всички езици на света; доколкото Прокоп разбираше, бяха най-просташки мръсотии; накрая заломоти някаква безсмислена песничка, загърчи се като епилептик и загуби съзнание; устата му се покри с жълта пяна.
— Ей, какво ви стана? — извика Прокоп и го разтресе.
Онзи тежко и идиотски отвори стъклените си ечи.
— Какво… какво има? — каза като насън, надигна се малко и се отърси. — Аха, аз — аз — Няма нищо. — Разтърка чело и конвулсивно се прозина. — А — да, да ви заведа в стаята ви, нали? — Беше грозно посинял и цялото му татарско лице се беше сбръчкало като празна торбичка; олюляваше се несигурен, като че ли членовете му се бяха вдървили. — Хайде, тръгвайте.
Той отиде право в стаята, където бяха оставили спящото момиче.
— Аа — извика от вратата. — Красавицата се е събудила. Заповядайте.
Тя беше коленичила край печката; тъкмо я беше запалила и наблюдаваше пращящата жарава.
— Я виж ти как е разтребила — измърмори Diamon одобрително. Наистина, беше проветрено и по някакво чудо мъчителната неуютност в стаята бе изчезнала; чувстваше се скромна и приятна домашна обстановка с всичкото й спокойствие.
— Гледай ти, какви таланти си имала — продължаваше да се чуди Diamon. — Би трябвало да пуснеш вече котва, момиче.
Тя стана и необикновено се изчерви и обърка.
— Е, не бой се, не бой се — продължи да се хили Diamon — Тоя камарад значи ти харесва, а?
— Харесва ми — рече тя просто и отиде да затвори прозореца и да спусне жалузите.
От печката лъхна топлина в светлата стая.
— Ама то било много хубаво при вас бе, деца — наслаждаваше се Diamon и грееше ръцете си на печката. — Готов съм да остана с вас.
— Върви си по-добре — побърза да му каже тя.
— Сейчас, гълъбичке — озъби се Diamon. — На мен… на мене ми е скучно без хора. Погледни, приятелят ти стои като дръвник. Трябва да му поговоря.
Момичето страшно се ядоса.
— Нищо няма да му говориш! Нека си е такъв, какъвто е!
Смаян, той повдигна театрално дебелите си вежди.
— Как? Какво? Да не би да си се влю-влюб…
— Тебе какво те засяга? — прекъсна го тя с враждебен поглед. — На кого си нужен тук?
Той се кискаше тихо, опрян на печката.
— Да знаеш колко ти отива! Момиче, момиче, ето че и на тебе ти се случи веднъж истински? Я да те видя! — Поиска да я хване за брадичката; тя се дръпна побледняла от гняв и му се озъби.
— Как? Ще хапеш? С кого беше вчера, та си така. Аха, знам; Росо, нали?
— Не е вярно — извика тя със сълзи в гласа.
— Оставете я — обади се враждебно Прокоп.
— Е, е, какво има толкова — измърмори Diamon. — Значи, да не ви преча, а? Лека нощ, деца. — И той тръгна заднешком, залепил гръб о стената; и докато Прокоп забележи, изчезна.
Прокоп притегли стол към бумтящата печка и се загледа в пламъка; дори не погледна момичето. Чуваше го как нерешително ходи на пръсти из стаята, заключва вратата и подрежда нещо; то вече не знаеше какво да прави и се спря мълчаливо. Странна е силата на пламъка и течащата вода; човек се заглежда в тях, изпада в омая, застива; не мисли вече, не знае нищо и не си спомня, но вътре в него се повтаря всичко, което е преживял някога, което е преживял някога, без облик и без време.