Хлопна събута обувка, втора; навярно се събуваше. Върви да спиш, момиче; като заспиш, ще видя на кого приличаш. Тя тихичко прекоси стаята и се спря; сега пък прережда нещо, бог знае защо й е притрябвало да бъде толкова хубаво и чисто тук. И изведнъж падна на колене пред него и протегна прелестните си ръце към краката му.
— Ще ти събуя обувките, искаш ли? — каза тихо. Той взе главата й в ръцете си и я обърна към себе си.
Красива, податлива и странно сериозна.
— Познаваш ли Томеш? — попита я хрипливо.
Тя се замисли и поклати глава.
— Не лъжи! Ти си — ти си… Имаш ли омъжена сестра?
— Нямам. — Тя бързо се освободи от ръцете му. — Защо ще те лъжа? Нарочно ще ти кажа всичко, да знаеш — на — нарочно — аз съм развалено момиче. — Зарови глава в коленете му. — Всички са ме, всич-ки да знаеш…
— И Diamon?
Тя не отговори, само потрепери.
— Мо-можеш да ме ритнеш, аз съм, ооо ннн — не ме пипай — аз съм, а-ко знаеше… — Изведнъж като че ли се вцепени.
— Стига — извика той измъчен и насила повдигна главата й. Очите й зееха широко разтворени от безпокойство и отчаяние. Пусна я и застина. Приликата беше такава, че Прокоп се задавяше от ужас.
— Мълчи, мълчи поне — изръмжа той със стиснато гърло.
Тя отново зарови лице в скута му.
— Остави ме, аз трябва вввсичко… аз, аз започнах, когато бях на три — тринайсет… — Запуши устата й с длан; тя хапеше ръката му и продължаваше ужасната си изповед между пръстите му.
— Млъкни — извика той, но то просто бликаше от нея, зъбите й тракаха и тя трепереше, говореше, запъваше се. Как да е, успя да я накара да млъкне.
— Ооо — стенеше тя, — ако… знаеше… какво… какво правят хората… какво правят! И всеки, всеки се държеше толкова грубо с мене… като че ли не бях дори… дори животно, дори камък!
— Престани — простена той извън себе си и като не знаеше какво да прави, започна да я милва по главата с треперещите чуканчета на пръстите си. Тя въздъхна успокоено и застина; Прокоп усещаше парещото й дихание и пулса на гърлото й.
Тя започна тихо да се кикоти.
— Ти си мислеше, че спя… там в колата. Аз не спях, аз, аз само нарочно се преструвах… и чаках, да започнеш… като другите. Та ти знаеше какво съм и каква съм… А пък… ти само се мръщеше и ме държеше, като че ли бях малко момиченце, като че ли бях… някаква… светиня… — И както се смееше, от очите й бликнаха сълзи. — Аз, аз изведнъж се почувствах, не знам защо, толкова щастлива, както никога, както никога — и горда — и се ужасно засрамих, но… в същото време ми беше толкова хубаво. — С хълцащи устни тя целуваше коленете му. — Вие… вие даже не ме събудихте… и ме сложихте на леглото… като светиня… и ми покрихте краката, и нищо не казахте. — Тя истински се разплака. — Аз, аз ще ви служа, оставете ме, оставете ме… ще ви събуя обувките… Моля ви, моля ви не се сърдете, че се преструвах на заспала! Моля ви…
Прокоп поиска да повдигне главата й; тя му целуваше ръцете.
— За бога, престанете да плачете! — извика той.
— Кой? — учудено проточи тя и престана да плаче. — Защо ми говорите на вие?
Той искаше да обърне лицето й нагоре; тя се бранеше и с всички сили завираше глава в коленете му.
— Не, не — тракаха зъбите й от ужас и смях. — С това разплакано лице няма да ви… се харесам — изрече тихо и скри измокреното си лице. — Когато се забавихте и толкова… дълго… не се връщахте! Аз ще ви служа и ще ви пиша писмата… аз, аз ще се науча да пиша на машина, зная пет езика — нали няма да ме изгоните? Когато се забавихте толкова и не идвахте, аз взех да си мисля какво бих направила… какво всичко бих направила… а той развали всичко, той говореше, като че ли съм… като че ли съм… А не е истина… аз, аз вече ви казах всичко; аз ще бъда… аз ще направя каквото кажете… искам да бъда добра…
— Станете, моля ви!
Тя клекна на петите си, отпусна ръце в скута и го загледа като в захлас. Сега… вече не приличаше на онази с воалетката; припомни му хлипащата Анчи.
— Недейте плака вече — промърмори меко и несигурно той.
— Колко сте красив — въздъхва тя с възхищение. Той се изчерви и промърмори нещо.
— Вървете… да спите — запъна се той и я погали по горещото й лице.
— Не ви ли отвращавам? — прошепна поруменяла.
— Не, съвсем не.
Тя не помръдна и продължаваше да го гледа с безпокойни очи; той се наведе над нея и я целуна; тя се изчерви и му върна целувката объркано и непохватно, като че ли целуваше за пръв път.