Девойчето неподвижно, като вкаменено слушаше този поздрав на непознат език; по гладкото й чело бе изписано такова объркване, очите й така по детски и изплашено примигваха, че Прокоп удвои старанието на изхвърления на брега Одисей, самият той разбирайки само смътно смисъла на думите.
„Κείνος δάΰπερι χήρι μαχάρτατος“ — рецитираше той бързо.
„Σέβας μέχει είσορώντα“. Девойчето силно се изчерви, сякаш разбра поздрава на гръцкия герой; несръчен и приятен смут свързваше ръцете и краката й, а Прокоп, събрал длани върху завивката, говореше, като че ли се молеше.
„Δήλψ δή ποτε“ — продължаваше той бързо:
„Δειδια δαίνος“: да, страхуваше се ужасно, но и девойката се боеше и притискаше към гърдите си бялата кърпа и не отвръщаше очи от Прокоп, който бързаше да разкаже за страданията си:
Прокоп тежко въздъхна и издигна страшно измършавелите си ръце. „Αλλά, άνασσ“
Лицето на девойката се проясни донякъде, влажните устни се поотвориха; може би Навзикая ще проговори, но Прокоп искаше още да я благослови за онова облаче прелестно съчувствие, от което розовееше личицето й: „Σοί δέ υεοί τοσα δίεν, τόσα φρεσί σήσι μενοινάς“:
Последните думи Прокоп вече почти само ги издишваше; той самият трудно разбираше какво рецитира, всичко изтичаше плавно, неволно, от някакво незнайно кътче на паметта; почти двадесет години бяха изминали от времето, когато се беше опитвал някак да разбере нежната мелодия на Шеста песен. Свободният поток от думи му носеше просто физическо облекчение; в главата му ставаше по-леко и по-ясно, чувстваше се почти блажен в тази отпусната и приятна слабост и в този миг на устните му трепна смутена усмивка.
Девойката се усмихна, помръдна и каза:
— Е? — Пристъпи една крачка и прихна да се смее. — Какво говорехте?
— Не зная — отвърна Прокоп несигурно.
В този миг полуотворената врата зейна внезапно и в стаята се втурна нещо малко и рунтаво, изквича от радост и скочи върху леглото на Прокоп.
— Хонзик — извика девойчето изплашено, — марш от там!
Но кученцето беше облизало вече лицето на Прокоп и с поривиста радост започна да се завира в завивката. Прокоп посегна към лицето си, за да се избърше, и с ужас усети под ръката си гъста брада.
5
Тук и нататък цитати (старогръцки и български) от Шеста песен на „Одисея“. Превод от старогръцки на Георги Батаклиев, изд. „Народна култура“ — 1971 г., София, I издание.