Прокоп се почувства като малко дете, когато Томеш го събличаше.
— Майка ми — започна той да разказва нещо, — когато майка ми, това беше, това беше отдавна, татко седеше на масата, а мама ме слагаше да спя, разбираш ли?
След малко той лежеше вече в леглото, завит до под брадата, зъбите му тракаха и гледаше как Томеш се върти около печката и бърза да я разпали. Приплака му се от вълнение, мъка и слабост, но непрекъснато бъбреше; успокои се чак когато му сложиха мокра кърпа на челото. Тогава се зае тихо да разглежда стаята; миришеше на тютюн и жена.
— Умееш да се подреждаш ти, Томеш — каза той сериозно. — Не оставаш без жени.
Томеш се обърна към него.
— Е, и какво?
— Нищо. С какво всъщност се занимаваш?
Томеш махна с ръка.
— Нищо особено, приятелю. Не ми стигат парите.
— Ударил си го на гуляйджийство.
Томеш само поклати глава.
— А знаеш ли, че е жалко? — подхвана Прокоп загрижено. — Ти можеш — гледай мене, аз работя вече дванайсет години.
— И каква ти е ползата? — възрази остро Томеш.
— Е, от време на време все пада по нещо. Тая година продадох гърмящия декстрин.
— За колко?
— За десет хиляди. Нищо и никаква работа, глупост. Най-обикновен взрив, за мините. Но ако искам…
— По-добре ли ти е вече?
— Чудесно се чувствам. Да знаеш какви методи съм измислил! Да вземем цериевия нитрат — просто чудесия; а хлорът, хлорът, тетрахлорнитратът се запалва от светлината. Светваш лампата и бум! Но това е нищо. Погледни тук — каза той и внезапно измъкна изпод завивката мършавата си, страшно обезобразена ръка. — Когато взема някакъв предмет в ръката си, веднага усещам как шумят атомите в него. Също като мравки гъмжат. Във всяка материя мравките гъмжат различно, разбираш ли?
— Не.
— Това е силата, знаеш? Силата на материята. Материята е страшно силна. Аз… аз просто напипвам как силата ври в нея. Сцеплението на материята се поддържа… със страшни усилия. Ако я разклатиш отвътре, ще се разпадне, бум! Всичко е експлозия. Всяка мисъл е като взрив в мозъка. Когато ми подаваш ръка, усещам как нещо експлодира в тебе. Знаеш ли ти какво осезание имам? И какъв слух. Всичко шуми, като газирано питие. Това са безброй мънички избухвания. Ах, как ми бучи главата… Рататата, като картечница.
— Точно така — каза Томеш, — а сега глътни този аспирин.
— Да. Из — избухлив аспирин. Перхлориран ацетилсалицилацид. Слаба работа. Аз открих екзотермичните взривове, представяш ли си! Всяка материя е всъщност взривно вещество. Водата… водата е взривно вещество. Пръстта… и въздухът са взривни вещества. Перушината, пухът във възглавницата е също взривно вещество. Засега всичко това има само теоретическо значение. А аз открих атомните взривове. Аз — аз — аз осъществих алфаексплозии. Материята се разпада на плюс, плюс частици. Никаква термохимия. Деструкция. Деструктивна химия бе, човек. Това е изключително нещо, Томеш, от чисто научна гледна точка. Знаеш ли какви таблици имам в къщи… Ей, хора, ако имах необходимата апаратура! Но аз имам само очи… и ръце… Ще видиш като го напиша!
— Не ти ли се спи?
— Абе, спи ми се. Днес — съм — уморен. А ти с какво се занимаваш?
— С нищо особено. Живот.
— Знаеш ли, животът е експлозив? Бум, човекът се ражда и се разпада, и пак, бум! А на нас ни се струва, че това трае с години, а? Чакай, аз май се пооплетох, а?
— Всичко е наред, Прокоп. Може би утре ще направя бум. Ако все още съм без пари. Все едно, старче, спи, спи.
— Аз мога да ти дам на заем, ако искаш?
— Остави. Няма да намериш толкова пари. Може би, баща ми… — Томеш махна с ръка.
— Брей, че ти си имал още баща — обади се след малко Прокоп с неочаквано размекнат глас.
— Ами да. Доктор е в Тинице. — Томеш стана и започна да се разхожда из стаята. — Мръсен живот, братко, мръсен. Закъсал съм я здравата! Но не се безпокой. Аз все ще измисля нещо. Спи!
Прокоп утихна С полуотворени очи той видя как Томеш седна на масата и започна да се рови в някакви книжа. Някак си му беше приятно да слуша шумоленето на хартията и тихото пращене на огъня в печката. Наведеният над масата човек подпря глава на дланите си и като че ли замря, а на Прокоп му се струваше, че лежи в къщи и вижда по големия си брат, брат си Йозеф; той чете книги по електротехника и утре ще се явява на изпит; Прокоп заспа трескав сън.
III
Присъни му се, че чува шум от безброй колела. „Това е някаква фабрика“ — помисли си той и изтича нагоре по стълбите. Изведнъж се озова пред голяма врата, на която имаше стъклена табелка: Плиний. Прокоп много се зарадва и влезе вътре.
— Тук ли е господин Плиний? — попита той някаква девойка, която пишеше на машина.