Така, това бяха търговските писма; оставаха още няколко съвсем лични, изящни или страшно омърляни, и Прокоп отново се заколеба над тях, изгарян от срам. Дявол да го вземе, какво друго мога да направя? Вярно, задушаваше се от срам, но продължи да разкъсва забързан останалите пликове. В едно от тях няколко лигави излияния, миличък, спомням си, нова среща и толкова. Някоя си Ана Хвалова с трогателни правописни грешки съобщаваше, че Йеничек умрял „от обрив“. В друго писмо някой му обръщаше внимание, че знае „нещо, което би интересувало полицията“, но че той бил склонен да преговаря и че господин Томеш „навярно знае каква е цената на такава дискретност“, следваше намек за „къщата на ул. «Бржет», където господин Томеш знаел кого да търси, за да си остане всичко под похлупак“. В следващото писмо пък ставаше дума за някаква търговска сделка, за някакви продадени полици, подпис „Твоя Ружа“. Същата Ружа съобщаваше, че мъжът й е заминал. И пак почеркът от писмо номер 1, този път писмото е изпратено от някакви бани: нищо повече от кравешки сантименталности, извратена еротика на зряла и дебеличка блондинка, захаросана с безбройни въздишки, укори и „възвишени“ чувства, и в добавка различни там „сладури“ и „зверове“ и тем подобни гадости. От всичко това на Прокоп му се повдигаше. Писмо на немски, буква „G“, валутна сделка, продай документите, erwarte Dish. P.S. Achtung, K. aus Hamburg eihgetroffen9. Същата „G“, обидено и кратко писмо, студено обръщение на „Ви“, върнете десетте хиляди, sonst wird K. dahinter commen10, хм. Прокоп умираше от срам, като надникваше в парфюмирания полумрак на тия женкарски истории, но сега вече не можеше да се спре. Накрая четири писма, подписани с М.: писма сълзливи, трескави и мъчителни, от които лъхаше тежката и страстна история на някаква сляпа, душна, робска любов. Тук имаше коленопреклонни молби, пълзене в прахта, отчаяни инкриминации, страшно самопредлагане и още по-страшно самоизмъчване; загатваше се за децата, за мъжа, предлагаше се нов заем, правеха се неясни намеци и прекалено ясно беше жалкото положение на жена, изтерзана от любов. Това беше значи сестра й! Прокоп си представи подигравателната и жестока уста, пробождащия поглед, господарската надута, самодоволна и самоуверена глава на Томеш, готов беше да я удари с пестника си! Но каква полза: тази жалко разголена женска любов не му каза ни най-малкото за… за другата, която все още беше безименна за него и която той трябваше да открие.
Не оставаше нищо друго, освен да се намери Томеш.
XVI
Да се намери Томеш: като че ли това беше толкова просто! Прокоп отново подложи на генерален преглед цялата квартира; претършува всички гардероби и чекмеджета, като намери само крастата на стари сметки, любовни писма, снимки и други ергенски безобразия, и нищо, което да осветли по какъвто и да било начин въпроса за Томеш. Е, разбира се, всеки, който се е забъркал в такива истории, ще се постарае да изчезне безследно!
Отново разпита портиерката; от нея научи най-различни историйки, но нищо, което да го насочи по следите. Посети собственика на къщата, за да разбере от къде точно Томеш е изпратил парите от чужбина. Принуден беше да изслуша цяла проповед от киселото и доста неприятно старче, което боледуваше от всевъзможни катари и ругаеше развалата на днешните млади хора. С цената на нечовешко търпение той узна накрая само това, че въпросните пари не били изпратени от господин Томеш, ами от някакъв сараф по сметка на Дрезденската банка „auf Befehl des Herrn omes“11. Прескочи до адвоката, който се беше заел, както се спомена по-горе, с едно дело на изчезналия. Адвокатът излишно се прикриваше под булото на професионалната тайна; но когато Прокоп съвсем глупаво изтърси, че трябва да предаде на господин Томеш някакви пари, адвокатът се оживи и настоя да ги предаде на него; и Прокоп трябваше да положи доста усилия, за да се измъкне от тази история. Това го накара да разбере, че не бива да търси сведения за Томеш от хора, които са си имали с него вземане-даване.