— Защо сте ме ограбили? — попита мрачно Прокоп.
— Какво, моля?
— Защо сте ме ограбили?
— Моля ви се, господин инженер — забъбри самодоволният човек, без ни най-малко да се засяга. — Какво говорите? Ограбил! Карсон! И това си го бива, хаха!
— Ограбили сте ме — повтори упорито Прокоп.
— Моля-моля-моля — запротестира Карсон. — Аз само скрих всичко. И го прибрах на сигурно място. Как сте могли да оставите всичко тук, господине? Някой можеше да го открадне, нали? Как? Разбира се, че можеше, господине. Да го открадне, продаде, публикува, нали? Разбира се, господине. Можеше. Но аз го скрих на сигурно място, разбирате ли? Честна дума. Затова ви търсех. Всичко ще ви върна. Всичко. Разбира се — добави той колебливо и под блестящите очила застинаха две стоманени точки, — Разбира се… ако проявите благоразумие. Но ние ще се споразумеем, нали? — добави той бързо. — Трябва да се хабилитирате. Огромна кариера. Атомни взривове, разбиване на елементите, приказни неща. Науката, преди всичко науката! Ние ще се споразумеем, нали? Честна дума, всичко ще ви бъде върнато. Така.
Прокоп мълчеше, поразен от тоя порой думи, а през това време Карсон размахваше ръце и кръжеше из лабораторията изключително възрадван.
— Всичко, всичко съм скрил на сигурно място — бъбреше той възторжено. — Всяка тресчица от пода. Всичко сортирано, прибрано, снабдено с етикет, запечатано. Ха-ха-ха, а можех да духна с всичко това, не мислите ли! Но аз съм самата честност, господине. Всичко ще ви върна. Трябва да се споразумеем. Питайте за Карсон. Датчанин, бивш доцент в Копенхаген. И аз също съм се занимавал с наука, с божествена наука. Как го беше казал Шилер? Dem einen ist sie — ist sie12 — Забравил съм го, но беше нещо за науката; смешно, а? Е, недейте да ми благодарите още. По-късно. Така.
На Прокоп всъщност и през ум не му беше минавало да му благодари, но Карсон сияеше като щастлив благодетел.
— На ваше място — продължаваше той да бъбри въодушевено, — на ваше място аз бих се обзавел…
— Къде е сега Томеш? — прекъсна го Прокоп.
Карсон впи изпитателен поглед.
— Ами — процеди той предпазливо — ние знаем за него. Оставете — отклони той ловко разговора. — Ще си обзаведете… ще си обзаведете най-голямата лаборатория в света. С най-хубавата апаратура. Световен институт по деструктивна химия. Имате право, катедрата е глупост. Да декламирате общоизвестни неща, не е ли така? Жалко за времето. Обзаведете го по американски. Огромен институт, бригада асистенти, всичко, което пожелаете. А за парите нямайте грижа. Точка. Къде закусвате? С голямо удоволствие ще ви поканя.
— Какво искате всъщност — изтръгна се от устата на Прокоп.
Карсон седна на леглото до него, хвана го безкрайно сърдечно за ръката и каза със съвсем променен глас:
— Не се плашете. Можете да спечелите милиони.
XVII
Прокоп с изумление погледна Карсон. Странно, това вече не беше наподобяващата мопс физиономия, лъснала от добро разположение; всичко у този усърден човечец беше придобило сериозен и строг вид, очите му хлътнаха под тежките клепачи и само навремени се врязваха в събеседника с матов резец.
— Не бъдете глупак — натърти той. — Продайте ни Кракатита и това е.
— Откъде знаете изобщо… — изръмжа Прокоп.
— Всичко ще ви кажа. Честна дума, всичко. При нас дойда господин Томеш. Донесе сто и петдесет грама и формулата. За съжаление не донесе технологията. Нито той, нита нашите химици не можаха да открият досега как се получава. Някакъв трик, а?
— Да.
— Хм. Може би ще успеем да го открием и без вас.
— Няма да успеете.
— Господин Томеш… знае нещо, но го държи в тайна. Работи у нас при заключени врати. Много слаб химик, но е по-хитър от вас. Поне не дрънка за това, което знае. Защо сте му казали? Не умее нищо друго, освен да измъква аванси. Трябваше да дойдете вие самият.
— Аз не съм го изпращал при вас — изръмжа Прокоп.
— Аха — възкликна Карсон, — изключително интересно. При нас дойде този ваш Томеш.
— Къде собствено?
— При нас. Заводите в Балтин. Чували ли сте?
— Не.
— Чужда фирма. Модерна — за чудо и приказ. Експериментална лаборатория за нови взривни вещества. Произвеждаме керанит, метилнитрат, жълт прах и тем подобни неща. Главно за военни цели. Вие ще ни продадете Кракатита, нали?
— Не. И Томеш е там, при вас?
— Ааа, господин Томеш; слушайте, това е забавна история. Идва, значи, той при нас и казва: Това е завещанието на моя приятел, гениалният химик Прокоп. Умря в ръцете ми и в предсмъртния си час, с последното си издихание, хаха, ми довери, хаха, великолепно, нали?