Прокоп само се усмихна криво.
— И Томеш все още ли е… в Балтин?
— Почакайте. Разбира се, ние първо го задържахме… като шпионин. Нали знаете, при нас често идват шпиони? А прашеца, Кракатита, го дадохме за изпробване.
— Резултатът?
Карсон вдигна ръце към небето.
— Фан-тастичен!
— Каква е скоростта на детонацията? Какво Q открихте? Какво t? Цифрите!
Карсон така спусна ръцете си, че се чу плясък, и облещи смаяните си очи:
— Какви цифри, моля ви се! Първият опит… петдесет процента скорбяла… и crusher gauge13 се пръсна на парчета. Един инженер и двама лаборанти… също на парчета. Ще повярвате ли? Опит номер две. Блокът на Траузел, деветдесет процента вазелин, и бум! Покривът хвръкна във въздуха и един работник убит; от блока остана само сгурия. Тогава с тая работа се заеха военните; подиграваха ни… че селският ковач… ще го направи по-добре от нас. Дадохме им малко; набутаха го в дулото на оръдие заедно със стрити дървени въглища. Изключителен резултат. Седем артилеристи заедно с офицера… Единият крак бе намерен на три километра. За два дни дванайсет убити, ето ви цифрите, хаха! Фантастично, а?
Прокоп поиска да каже нещо, но го преглътна. Дванайсет убити за два дни, по дяволите!
Карсон поглаждаше коленете си и сияеше.
— На третия ден си дадохме почивка. Нали разбирате, прави лошо впечатление, когато… подобни случаи станат много. Наредихме само Кракатитът да се флегматизира… около трийсет грама… в глицерин и нещо подобно. Онова прасе лаборантът оставил шипката Кракатит и през нощта, когато лабораторията беше заключена.
— Кракатитът избухна — не се сдържа Прокоп.
— Да. В десет и тридесет и пет. Лабораторията стана на трески, освен това май още два обекта… Заедно с него избухнаха около три тона метилнитрат Пробст. Q една дума, около шейсет убити, да. Естествено последва голямо разследване и какво ли не още. Установи се, че никой не е влизал в лабораторията и че, изглежда, експлозията е настанала…
— … от само себе си — допълни Прокоп, едва дишайки.
— Да. На вас също ли ви те случи!?
Прокоп мрачно кимна.
— Виждате ли — каза Карсон бързо. — За нищо не става. Много опасно нещо. Продайте ни го и свършено, ще се отървете. Иначе какво ще го правите?
— А вие какво ще го правите? — процеди Прокоп.
— Ние… ние сме свикнали. Боже мой, голяма работа — няколко души убити. Но ако загинете вие, би било жалко.
— Но Кракатитът в порцелановата кутийка не избухна — каза Прокоп и мисълта му трескаво работеше.
— Слава богу, не. Къде ти!
— И експлозията става през нощта — продължи да разсъждава Прокоп.
— В десет и тридесет и пет. Точно.
— И… щипката Кракатит се е намирала върху цинкова… металическа ламарина — заяви уверено Прокоп.
— Това не играе роля — изпусна се събеседникът му малко объркан, прехапа устни и почна да се разхожда из стаята. — Причината трябва да е… причината трябва да е само в окисляването — опита се той да се поправи след, малко. — Някакъв химически процес. Сместа с глицерина също не избухна.
— Защото не е добър проводник — измънка Прокоп. — Или пък защото не може да йонизира, не знам.
Карсон го изгледа учуден, сложил ръцете зад гърба си.
— Вие сте много умен — призна той. — Трябва да получите много пари. Жалко е да останете тук.
— Томеш още ли е в Балтин? — попита Прокоп, като положи всички усилия въпросът му да прозвучи равнодушно.
Под очилата на Карсон проблесна нещо.
— Държим го под око — отвърна той колебливо. — Тук вече едва ли ще се върне. Елате при нас… може би ще го намерите, щом като — толкова — много — искате — натърти той, сричайки.
— Къде е той? — повтори Прокоп с упорство, като даде да се разбере, че иначе няма да говори.
Карсон размаха ръце като птица.
— Ами, избяга — отговори той на Прокоп, който го гледаше неразбиращо.
— Избягал?
— Изпари се. Лошо го охраняваха, много е хитър. Обеща да произведе Кракатит. Прави опити… може би шест седмици. Струваше ни страшно много пари. После изчезна негодникът. Не е могъл да се справи, нали? Нищо не знае.
— А къде е?
Карсон се наведе към Прокоп.
— Негодник. Сега предлага Кракатита на друга държава. А им е занесъл и нашия метилнитрат, този мошеник. Хванали са се на въдицата и сега работи при тях.
— Къде?
— Нямам право да ви кажа. Честна дума, нямам право. И когато духна от нас, аз, хаха, дойдох да посетя гроба ви. Пиетет, а? Гениален химик, а никой не го познава. Нямате представа колко беше трудно. Публикувах обявления като глупак. Разбира се, това им… направи впечатление на ония, другите де, нали разбирате? Нали знаете какво искам да кажа?