— Не.
— Елате тогава да видите нещо — каза живо господин Карсон и се отправи към противоположната стена. Ето тук — почука той по дъската.
— Какво има там?
— Куршум. Тук е идвал някой.
— А кой е стрелял по него?
— Ами че аз, разбира се. Ако вие сам… бяхте се промъкнал през прозореца… преди около две седмици някой можеше… по един много мръсен начин да ви вземе на мушка.
— Кой?
— Все едно, една или друга държава. Оттук, уважаеми, минаха много велики сили. А през това време, хаха, вие сте ловили риба някъде, а? Славно момче! Но чуйте ме, скъпи — каза той изведнъж загрижено, — по-добре благоволете да не се движите сам. Никога и никъде, ясно ли е?
— Глупости!
— Почакайте. Те не личат от пръв поглед. Съвсем незабележими хора. Днес това се прави… крайно дискретно — Карсон се спря до прозореца и забарабани по стъклото. — Нямате представа колко отговори получих на своето обявление. Обадиха се към шест Прокоповци… Елате по-скоро да видите нещо!
Прокоп се приближи до прозореца.
— Какво има?
Карсон се задоволи да посочи само с късия си пръст към улицата. Някакъв младок там отчаяно се стараеше да запази равновесие на велосипеда си, при което всяко колело упорито се мъчеше да върви в друга посока. Карсон погледна въпросително Прокоп.
— Сигурно се учи да кара — каза неуверено Прокоп.
— Колко е непохватен, а? — каза Карсон и отвори прозореца.
— Боб.
Младежът с колелото се спря като закован.
— Yessr14.
— Go to the town for our car!15
— Yessr. — И като натисна яко педалите, младият колоездач се понесе към града.
Карсон се обърна откъм прозореца.
— Ирландец. Много сръчно момче. Та, какво исках да кажа? Аха. Тогава ми се обадиха има-няма шест Прокоповци — срещи на различни места, предимно нощем, смехория, а? Прочетете тази бележка.
„Елате утре в десет вечерта в лабораторията ми инж. Прокоп“, четеше Прокоп като насън.
— Но това е… почти… като моя почерк!
— Ето виждате ли — озъби се Карсон. — Да-да, тук почвата е гореща. Продайте го, за да сте си спокоен!
Прокоп поклати глава.
Карсон го погледна с тежък, натрапчив поглед.
— Можете да поискате… да речем… двайсет милиона. Продайте ни Кракатита.
— Не.
— Всичко ще ви върна обратно. Двайсет милиона. Продайте го, разберете!
— Не — каза тежко Прокоп. — Не искам да имам нищо общо… с вашите войни. Не искам.
— Какво имате тук? Гениален химик, а… живее в дъсчена барака! Съотечествениците! Разбирам. Великият човек няма съотечественици. Не обръщайте внимание на нищо! Продайте го и…
— Не искам.
Карсон пъхна ръце в джобовете си и се прозина.
— Войните! Мислите, че ще попречите да има войни? Хе! Продайте го и не се интересувайте за какво ще го използват. Ви сте учен… какво ви интересува другото? Войните! Хайде, не ставайте смешен. Докато хората имат нокти и зъби.
— Няма да го продам — процеди Прокоп през зъби.
Карсон сви рамене.
— Както искате. Ще го открием сами. Или пък ще го открие Томеш. Пак добре.
За миг настъпи тишина.
— На мен ми е все едно — обади се Карсон. — Ако предпочитате да заминем във Франция, в Англия, където искате, дори в Китай. Ние двамата, разбирате ли? Тук никой не може да ни плати. Вие ще сте магаре, ако го продадете за двайсет милиона. Разчитайте на Карсон. Е, какво?
Прокоп решително клатеше глава.
— Характер — заяви с одобрение Карсон. — Моите почитания. Това страшно ми харесва. Чуйте, ще ви го кажа. Пълна тайна. Честна дума.
— Не ви питам за вашите тайни — изръмжа Прокоп.
— Браво. Дискретен човек. Моят тип, господине.
XVIII
Карсон седна, запали много дебела пура и дълбоко се замисли.
— Тц, тц-тц — изцъка той след малко. — Значи и при вас избухна. Кога? Точната дата?
— … Не помня вече.
— Кой ден от седмицата?
— … Не знам. Струва ми се… два дни след неделята.
— Значи, във вторник. А в колко часа?
— Май беше… след десет вечерта.
— Точно така. — Карсон замислен издухваше дима. — И нашата експлозия… както вие благоволявате да се изразявате, стана „от само себе си“… във вторник, в десет и тридесет и пет. Имате ли някакви наблюдения?
— Не. Аз спях по това време.
— Ъхъ. Експлозиите стават и в петък, към десет и половина. Във вторник и в петък. Това е установено експериментално — обясни той в отговор на учудения поглед на Прокоп. — Оставяхме свободно да лежи един милиграм Кракатит и го наблюдавахме денонощно. Избухваше редовно във вторник и петък в единадесет и половина. Седем пъти. А веднъж и в понеделник в десет и двадесет и девет. Ъхъ.