Прокоп се задоволи да прояви мълчаливо изумление.
— През Кракатита преминава синя искра — добави замислено Карсон — и тогава настъпва експлозията.
Беше толкова тихо, че Прокоп чуваше тиктакането на Карсоновия часовник.
— Такива ми ти работи — въздъхна Карсон и отчаяно прекара пръстите си през червеникавата си четинеста коса.
— Какво може да означава това? — изпъшка Прокоп. Карсон сви рамене. — А вие — каза той, — вие какво всъщност си помислихте, когато… избухна… „от само себе си“?
— Нищо — отговори уклончиво Прокоп. — Не съм мислил… чак толкова.
Карсон изръмжа нещо обидно.
— Впрочем — поправи се Прокоп — тогава ми хрумна, че това… може би… се дължи… на електромагнитните вълни.
— Аха. Електромагнитните вълни. И ние си ги помислихме. Отлична идея, само че глупава. За съжаление съвсем глупава. Ъхъ.
Сега вече Прокоп наистина се смути.
— Първо — изтъкна Карсон, — безжичните вълни не се скитат по света само във вторник и петък в десет и половина, нали? И, второ, не бива да се съмнявате, че ние веднага ги изпробвахме. И късите, и дългите, и всички възможни. И на вашия Кракатит всичко това не му направи ей толкова впечатление — и той показа една нищожна част от нокътя си. — Но във вторник и петък… в десет и половина… му скимва ей тъй „от само себе си“ да експлодира. И знаете ли още какво?
Прокоп, разбира се, не знаеше.
— Още това. От известно време… от около половин година или нещо такова… европейските безжични станции не могат да се поберат в кожата си. Нещо, знаете ли, смущава предаванията им. Съвсем редовно. Случайно… винаги във вторник и петък в десет и половина през нощта. Какво казахте?
Прокоп не беше казал нищо, само си търкаше челото.
— Да, да, във вторник и в петък. Наричат ги заглушаващи предавания. Телеграфистите чуват пращене в слушалките и това е; момчетата могат да полудеят. Досадно, нали? — Карсон си свали очилата и започна добросъвестна да ги бърше. — Отначало… отначало мислеха, че причина са магнитните бури или нещо подобно. Но когато видяха, че механизмът работи… съвсем редовно… във вторник и петък… С една дума Маркони, Т. С. Ф., Грансрадио и някакви си там министерства на пощите, марината, на търговията, на вътрешните работи и не знам на какво още са готови да платят двадесет хиляди лири на оная умна глава, която разгадае загадката. — Карсон отново си сложи очилата и весело се провикна. — Предполагат, че е някаква нелегална станция, която се забавлява във вторник и петък да смущава предаванията. Кажете, не е ли върховна глупост? Частна станция, която ей така, за майтап изхвърля най-малко сто киловата на вятъра! Тфу! — Карсон се изплю.
— Във вторник и в петък — обади се Прокоп, — значи едновременно… заедно с…
— Странно, нали? — подхвърли многозначително Карсон. — Всичко го има записано: Във вторник на еди-коя си дата в десет тридесет и пет и няколко секунди смущения във всички радиостанции от Ревал и така нататък. И в същата секунда на нас ни експлодира „от само себе си“, както вие благоволихте да забележите, известна част от вашия Кракатит. Е? Как? Освен това следващия петък в десет часа двадесет и седем минути и няколко секунди пак смущение в предаването и избухване. Също така и идния вторник в десет и трийсет взрив и смущения в предаването. И тъй нататък. По изключение, някак си извън програмата, смущения веднъж и в понеделник, в десет двадесет и девет и тридесет секунди. И пак избухване. Точно на секундата. Осем случая с осем експлозии. Майтап, нали? Какво мислите?
— Н… не знам — измънка Прокоп.
— Е, и още нещо — каза Карсон след продължителен размисъл. — Томеш работи при нас. Некадърник, но е узнал нещо. Той поиска да се монтира високофреквентен генератор в лабораторията и заключи вратата под носа ни. Негодник. Никога през живота си не съм чувал в обикновената химия да се работи с високофреквентни апаратури? Какво ще кажете, а?
— Е… разбира се — опита се да отклони отговора Прокоп, отправил неспокоен поглед към собствения си новеничък агрегат в ъгъла.
Карсон бързо долови погледа му.
— Хм — каза той, — и вие имате такава играчка, а? Хубава трансформаторче. Колко ви излезе?
Прокоп се смръщи, но Карсон тихо засия.
— Та мисля си значи — заговори той с нарастващо тържествуване, — че би било чудесно, ако ни се удаде… с помощта на висока фреквентност, например… в искровото поле… на някакво вещество… или по някакъв подобен начин… да накараме да трепти, да разклатим, да разхлабим вътрешната структура така, че да бъде достатъчно само едно докосване отдалече… с някакви вълни… с бомбардиране… с осцилации или дявол знае с какво, и веществото да се разпадне, а? Бум! На разстояние! Какво ще кажете?