— Ей, сега ще дойде — отговори му девойката и в същия миг към него се приближи висок, избръснат човек в cut-away1 и с огромни кръгли стъкла на очите.
— Какво обичате?
Прокоп любопитно гледаше необикновено изразителното му лице. Човекът имаше английска уста и изпъкнало набраздено чело, брадавица колкото петак на слепоочието и долна челюст на филмов актьор.
— Вие — вие — ли сте Плиний?
— Моля — каза високият мъж и с кратък жест го покани в работния си кабинет.
— Аз съм много… за мене е… голяма чест — пелтечеше Прокоп, като сядаше.
— Какво обичате? — прекъсна го високият мъж.
— Аз разбих материята — заяви Прокоп.
Плиний мълчеше; играеше си само с едно стоманено ключе и мигаше с тежките си клепачи под стъклата.
— Работата се състои в следното — започна Прокоп стремглаво. — В-в-всичко се разпада, нали? Материята е крехка. Но аз ще направя така, че да се разпадне изведнъж, бум! С взрив, разбирате ли? На пух и прах. На молекули. На атоми. Но аз разбих и атомите.
— Жалко — каза Плиний многозначително.
— Защо — за какво жалко?
— Жалко за счупеното. И за атома е жалко. Е, по-нататък.
— Аз… ще разбия атома. Известно ми е, че още Ръдърфорд… Но онова, неговото, с лъчението — банална работа, разбирате ли? Дребна работа. Това трябва да се прави en masse2. Ако желаете, мога да ви скълцам цял тон бисмут; и це-целият свят ще се разцепи, но няма значение. Искате ли?
— Защо е нужно да го правите?
— Това е… интересно от научно гледище — смути се Прокоп. — Чакайте, как да ви го… Това… това е нещо без-край-но любопитно. — Внезапно той се хвана за главата. — Ще ми се пръсне гла-ва-та. В научно отношение това ще бъде — страшно интересно, нали? А, а — извика той с облекчение, — сега ще ви обясня. Динамитът — динамитът разкъсва материята на парчета, на големи скални късове, но бензолтриоксозонидът я превръща на прах; оставя само една малка дупка, но ррразбива материята на субмикроскопичен прах, разбирате ли? Това зависи от скоростта на детонацията. Материята няма време за отстъпление; тя вече не може дори да се раз-разкъса, разкъса, разбирате ли? А аз… аз увеличих скоростта на детонацията. Аргонозонид. Хлораргоноксозонид. Тетраргон. И така нататък. Докато накрая вече и въздухът не може да отстъпва; става плътен като… като стоманена плоча. Разбива се на молекули. И така все по-нататък. И изведнъж… като се започне от определена скорост… бризантната сила започва ужасно да нараства. Степенува се… на квадрат. Аз просто съм смаян. Отде иде всичко това? Откъде, откъде, откъде се е взела изведнъж тази енергия? — питаше Прокоп трескаво. — Кажете, де.
— Мммм, може да е от атома — предположи Плиний.
А-а-а — победоносно изпика Прокоп и изтри запотеното си чело. — Там е работата. Просто в атома. Сблъскваш едните с другите… и… ррр… разкъсват се бета обвивките… и ядрото трябва да се разпадне. Това е тя, алфаексплозията. Знаете ли кой съм аз? Аз съм първият човек, преодолял коефициента на свиваемостта, господине. Аз открих атомните взривове. Аз… аз получих от бисмута тантал. Слушайте, знаете ли вие каква енергия се съдържа в един грам живак? Четиристотин шестдесет и два милиона килограмометра. Материята е изумително силна. Материята е батальон, който марширува на място: раз-два, раз-два. Но само му дайте заповед и батальонът ще се втурне в атака, en avant3! Това е взривът, разбирате ли? Ура-а а!
Прокоп се смути от собствения си вик; в главата му удряха чукове и престана да възприема каквото и да било.
— Извинете — промълви той, за да избегне неловкото положение, и затърси с разтреперана ръка кутията си с цигари. — Пушите ли?
— Не.
— Още старите римляни са пушили — увери го Прокоп и отвори кутията; тя беше пълна с тежки патрони. — Запалете — настояваше, — това е съвсем лек Нобел Екстра. — Самият той отхапа върха на тетриловия патрон и затърси кибрит. — Това е нищо — започна, — но чували ли сте за гърмящото стъкло? Жалко. Слушайте, аз мога да ви направя взривяваща се хартия. Напишете писмо, някой ще го хвърли в огъня и бум! цялата сграда ще рухне. Искате ли?
— Защо? — попита Плиний, като вдигна вежди.
— Ей така на. Силата трябва да се освободи. Ще ви кажа нещо. Ако можехте да ходите по тавана, какво от това? Плюя на теорията за валентността. Няма невъзможни неща. Чувате ли този грохот навън? Така расте тревата; взрив след взрив. Всяко семенце е капсула с експлозив; който избухва. Пуф, като ракета. А пък глупците мислят, че не съществува никаква тавтомерия. Аз ще им покажа такава меротропия, че ще се шашнат. И всичко това съм го изпробвал при лаборатории условия, уважаеми господине.