С мрачно отвращение Прокоп проучваше в огледалото ожуленото си лице. От мъчителната гледка го откъсна портиерът на хотела, който — с хиляди извинения — му подаде за попълване адресната карта. Прокоп я попълни и сметна, че това е всичко; но едва портиерът успя да прочете името му, той се оживи и много настойчиво го помоли да не излиза: някакъв чужденец бил помолил веднага да му телефонират от хотела, в случай че инженер Прокоп отседне в него. И сега ставаше дума дали господин инженерът ще позволи и т.н. Господин инженерът беше толкова разярен сам на себе си, че беше готов да позволи дори да му прережат и гърлото. Седна и зачака, страдалчески съсредоточен в главоболието си. След петнадесет минути портиерът се появи отново и му предаде визитна картичка, на която пишеше
— Да влезе — нареди Прокоп, а дълбоко в себе си се учуди безкрайно защо тоя Карсон не му беше съобщил още вчера гръмките си звания и защо днес идва при него с такъв церемониал; освен това беше и малко любопитен, как ще изглежда Карсон след изтеклата безбожна нощ. Но ето че облещи очи невероятно изненадан. На вратата се появи съвсем непознат човек, с цял лакът по-висок от вчерашния Карсон.
— Very glad to see you17 — произнесе бавно непознатият джентълмен и се поклони, сякаш беше телеграфен стълб — Sir Reginald Carson — представи се той и се огледа къде да седне.
Прокоп издаде неопределен звук и му посочи стола. Джентълменът седна правоъгълно и започна надълго и нашироко да сваля великолепните си ръкавици от еленова кожа. Той беше твърде висок и безкрайно сериозен господин с конска физиономия, изгладена като с ютия в строги плисета; във връзката му беше забоден огромен индийски опал, на златна верижка висеше антична камея; грамадните му крака издаваха играч на голф; с една дума, от главата до петите той беше истински лорд. Прокоп беше изпаднал в мълчаливо изумление.
— Моля — обади се той накрая, след като мълчанието продължи безкрайно.
Джентълменът никак не бързаше.
— Сигурно — започна той след малко на английски, — сигурно сте се учудили, когато сте прочели във вестника обявите ми. Нали вие сте инженер Прокоп, авторът на… хм… много интересни статии за експлозивните вещества.
Прокоп кимна мълчаливо.
— Много ми е приятно — каза сър Карсон, без да бърза. — Положих усилия да ви издиря във връзка с интересен в научно и твърде важен в практическо отношение за нашата компания въпрос. За Marconi’s Wireless, чийто президент имам честта да бъда, този въпрос е не по-малко важен, отколкото за Международната уния на Безжична Телеграфия, която ми оказа незаслужената чест да ме избере за свой генерален секретар. Вие навярно се учудвате — продължи той, без да се задъха от дългите изречения, — че тези две уважаеми компании ме изпращат при вас, въпреки че във вашите забележителни трудове се разглеждат съвършено друг кръг от проблеми. Позволете. — При тези думи сър Карсон отвори чантата си от крокодилска кожа и извади някакви книжа, бележник и златна писалка.
— Има вече около девет месеца — започна той бавно, като нагласяваше златното си пенсне, за да погледне в книжата си, — откакто европейските безжични станции констатират…
— Извинете — прекъсна го Прокоп, без да може повече да се владее, — значи вие сте този, който е публикувал обявите?
— Разбира се. Откакто, значи, констатират известни редовно повтарящи се смущения.
— Във вторник и петък, зная. Кой ви каза за Кракатита?
— И сам щях да разбера — произнесе достопочтеният лорд с известен укор. — Well18, ще изоставя подробностите, тъй като предполагам, че сте информиран до известна степен за затрудненията ни и за, е, за…