Тогава се събужда, облян в пот и с тракащи зъби. Томеш е застанал над главата му и поставя нов компрес върху горящото му чело.
— Ох, боже, ох, боже — мънка Прокоп, — няма вече да заспивам.
Лежи тихо и наблюдава Томеш, който седи до лампата. Ирка Томеш, мисли си той, но чакайте, освен него и колегата Дурас, и Хонза Бухта, Судик, Судик, Судик и кой още? Судик, Търлица, Търлица, Пешек, Йованович, Мадър, Холоубек, дето носеше очила, това е нашият курс по химия. Господи, ами оня там кой е? Че това е Ведрал, който загина през шестнайсета, а зад него седя! Холоубек, Пацовски, Търлица, Шеба, целият курс. Изведнъж чува:
— Да заповяда господин Прокоп.
Стряска се не на шега. На масата при катедрата е седнал професор Валд и както обикновено подръпва мустаци със сухата си ръчичка.
— Кажете — казва професор Валд — какво знаете за взривните вещества.
— Взривните вещества, взривните вещества — започва Прокоп нервно, — тяхната експлозивност е резултат от това, че че че внезапно се образува голям обем газ, който който се отделя от много по-малкия обем на експлозивната маса… Извинете, това не е вярно.
— Как така? — строго пита Валд.
— Аз аз аз открих алфа експлозиите. Взривът всъщност настъпва като резултат на разпадането на атома. Частиците на атома се разпръсват — разпръсват…
— Глупости — прекъсва го професорът — Няма никакви атоми.
— Има има има — настоява Прокоп — Да, аз аз ще го докажа, моля ви се…
— Изживяна теория — мърмори професорът. — Изобщо няма никакви атоми, има само гуметали. Знаете ли какво е това гуметал?
Прокоп се изпотява от страх. За пръв път в живота си чуваше такава дума, гуметал?
— Не зная — признава той смутен.
— Виждате ли — казва сухо Валд. — И се осмелявате да се явявате на колоквиум. Какво знаете за Кракатита?
Прокоп се стъписва изненадан.
— Кракатитът — прошепва — това… това е съвсем нов експлозив, който… който досега…
— Как се възпламенява? Как? Как експлодира?
— Възпламенява се с вълните на Херц — извиква Прокоп облекчено.
— Откъде знаете това?
— Защото той се взриви от само себе си. Защото… защото нямаше никакъв друг импулс. И защото…
— Е?
— … успях да осъществя син-синтеза му при… при… високофреквентна осцилация. Все още въпросът не е изяснен, но мисля, че — че това бяха някакви електромагнитни вълни.
— Да. Известно ми е. Сега напишете на дъската химическата формула на Кракатита.
Прокоп взе късче тебешир и надраска на дъската формулата си.
— Прочетете я.
Прокоп изрече гласно формулата. Тогава професор Валд стана и каза с внезапно променен глас:
— Как? Как?
Прокоп повтори формулата.
— Тетраргон? — попита бързо професорът, Рв колко?
— Две.
— А как се произвежда? — попита го удивително отблизо гласът. — Технологията? Как се прави? Как?… Как се прави Кракатитът?
Прокоп отвори очи. Над него се беше навел Томеш с молив и бележник в ръка и без да диша, беше вперил поглед в устните му.
— Какво? — измънка Прокоп неспокойно. — Какво искаш? Как… как се произвежда?
— Бълнуваше нещо — каза Томеш и скри бележника зад гърба си. — Спи, спи, ти само спи.
IV
Май съм издрънкал нещо, проблесна му на Прокоп някъде в мозъка; но иначе всичко му беше напълно безразлично; само му се спеше, безкрайно му се спеше. Виждаше пред себе си някакъв ориенталски килим, чиито мотиви се местеха непрекъснато, преливаха един в друг и се изменяха. Не беше кой знае какво и все пак го вълнуваше; дори насън отново му се прииска да види Плиний. Мъчеше се да си представи образа му; но вместо него пред погледа му изникваше обезобразено и криво лице, което така скърцаше с жълтите си проядени зъби, че те се ронеха, след което ги изплюваше на късчета. Поиска да се отърве от тази представа; дойде му наум думата „рибар“, и ето, появи се рибар над сива водна повърхност и риби в мрежата му; каза си „скеле“ и видя истинско скеле заедно с гредите и пироните. Дълго се забавлява да си измисля думи и да наблюдава последвалите ги образи; но след малко, колкото и да се мъчеше, той вече не можа да си спомни никаква дума. Напрягаше усилия, за да попадне на поне една-единствена дума или вещ, но напразно; чувството за безпомощност го обля в студена пот. Трябва да се действа методично, реши той; ще започна пак от самото начало, иначе съм загубен. Той щастливо си спомни думата „рибар“, но след нея погледът му видя варел от петрол; ужасно. Каза си „стол“, а си представи с удивителни подробности една безиросана фабрична ограда и проскубана, потънала в прах трева и няколко ръждиви обръча. Това е безумие, помисли си той с ледената тръпка на трезво съзнание за действителността; това, господа, е типичната умопобърканост, хиперофабула угонги дугонги Дарвин. В тоя миг, неизвестно защо, този специален термин му се стори безкрайно смешен и той се разсмя шумно, до припадане и се събуди.