Но това не беше най-лошото, по всичко личеше, че в замъка подготвяха нещо; особено по-възрастните роднини бяха станали много важни.
Рано сутринта, когато Прокоп обикаляше замъка, при него изтича камериерката и задъхано му предаде да отиде веднага в брезовата горичка. Той се отправи нататък и трябваше да чака доста дълго. Най-сетне принцесата се появи, като тичаше с дългите, грациозни скокове на Диана.
— Скрий се — прошепна тя бързо. — Oncle иде след мене.
Те хукват, хванали се за ръце, и изчезват в гъстата листовина на черния люляк; Холц, търсейки напразно друг гъсталак, се просва пожертвователно в копривата. Сега вече се задава светлата шапка на oncle Рон: върви бързо и се оглежда наляво и надясно. Очите на принцесата искрят от радост като на млад женски паун; в храстите мирише на влага и на гнило, тайнственият живот на насекомите пъпли по клонките и коренчетата, като в джунглата е; и недочакала опасността да премине, принцесата притегля към себе си главата на Прокоп. Опитва между зъбите си вкуса на целувките, като че ли са зрънца от калина или дренки, тръпчиви и мили плодове; всичкото е мамене, игра, проследяване и отбягване, една толкова нова и изненадваща наслада, че им се струва, сякаш се виждат за пръв път.
Този ден тя не дойде; извън себе си от всевъзможни подозрения, той се отправи към замъка; тя го чакаше, като се разхождаше, с Егончо, обвила ръка около шията му. Щом го видя, остави Егон и тръгна към него бледа, смутена, преодолявайки някакво отчаяние.
— Oncle вече знае, че съм била при теб — каза тя. — Господи, какво ще стане сега! Струва ми се, че ще те махнат оттук. Не мърдай сега, наблюдава ни от прозореца. Следобед той разговаря с оня… оня… — Потръпна. — С директора, разбираш ли? Караха се… Oncle просто искаше да те пуснат, да те оставят да избягаш или нещо подобно. Директорът побесня, не искаше и да чуе. Щели да те закарат някъде другаде… Мили, бъди тук през нощта; ще изляза, ще избягам, ще избягам…
Тя наистина дойде; дотича задъхана, като хлипаше със сухи и широко разтворени очи.
— Утре, утре — поиска да каже нещо тя, но изведнъж на рамото й се отпусна силна и ласкава ръка. Беше oncle Рон.
— Иди си в къщи, Минке — нареди той с нетърпящ възражение глас. — А вие ще почакате тук — обърна се към Прокоп, и като я прегърна през раменете, насила я поведе към замъка. След малко се върна и хвана Прокоп под ръка.
— Мили мой — каза той без гняв, сдъвквайки някаква тъга, — много, дори прекалено добре ви разбирам вас младите; и… ви съчувствам. — Той махна безнадеждно с ръка. — Стана това, което не трябваше да става. Аз, разбира се, не искам и… дори не мога да ви съдя. Напротив, признавам, че… естествено… Очевидно. — Това естествено беше лошо начало и le bon prince се опита да намери друго. — Мили приятелю, уважавам ви и… наистина… ви обичам много. Вие сте честен… и гениален човек, което днес рядко се среща събрано на едно място. Малцина са тези, към които съм изпитвал такава симпатия. Зная, че ще стигнете твърде далеч — изтърси той с облекчение. — Вярвате ли ми, че не ви мисля злото?
— Съвсем не — отговори Прокоп тихо, като се пазеше да не влезе в някакъв капан.
Le bon oncle се смути.
— В такъв случай съжалявам, безкрайно съжалявам — запъна се той. — За това, което исках да ви кажа, е необходимо — да — пълно и взаимно доверие…
— Mon prince — прекъсна го учтиво Прокоп, — както знаете, тук аз не съм в завидното положение на свободен човек. Мисля, че при тези обстоятелства нямам основание да ви вярвам чак толкова…
— Е, да — отдъхна си oncle Рон, зарадван от този обрат. — Безусловно сте прав. Вие намеквате за своето. Ъх, за досадния факт, че се намирате тук под наблюдение? Ето, точно за това исках да говоря с вас. Мили приятелю, що се отнася до мене… Още от самото начало… и с възмущение… аз съм осъждал този начин… да ви държат в завода. Това е незаконно, брутално и… като се имат пред вид вашите качества, просто нечувано. Аз съм предприемал редица стъпки… Разбирате ли, още преди — добави той бързо. — Интервенирал съм на други и на по-високи места, но… властите пред вид известното международно напрежение са… в паника. Вие сте интерниран тук под обвинение в шпионаж. Няма какво да се прави, освен — и mon prince се наведе към ухото на Прокоп, — освен да ви се удаде да избягате. Доверете ми се и аз ще ви осигуря условия. Честна дума.
— Какви условия? — безразлично подхвърли Прокоп.
— Просто… ще го направя сам. Ще ви взема в моя автомобил и — мен тук не могат да ме задържат, разбирате ли? Останалото по-късно. Кога искате?
— Извинете, аз изобщо не желая — отвърна определено Прокоп.
— Защо? — побърза да попита oncle Шарл.