— Първо… не желая вие, mon prince, да рискувате толкова. Личност като вас…
— И второ?
— Второ, тук започна да ми харесва.
— А освен това, освен това?
— Нищо повече — усмихна се Прокоп и издържа изпитателния, сериозен поглед на принца.
— Слушайте — обади се oncle Рон след малко, — не исках да ви го казвам. Става дума за това, че след ден-два предстои да бъдете преместен другаде, в крепостта. Все заради обвинение в шпионаж. Не можете да си представите. Мили приятелю, избягайте, избягайте, докато е време!
— Истина ли е това?
— Честна дума.
— В такъв случай… в такъв случай ви благодаря, че ме предупредихте навреме.
— Какво ще направите?
— Е, ще се подготвя — заяви Прокоп кръвожадно. — Mon prince, можете да ГИ предупредите, че това… няма да стане… така лесно.
— Какво — какво — кака така, моля — заекна oncle Шарл.
Прокоп завъртя ръка, та чак въздухът засвистя, и хвърли нещо въображаемо пред себе си.
— Бум — каза той.
Oncle Рон изтръпна.
— Вие искате да се отбранявате?
Прокоп не каза нищо; натикал ръцете си в джобовете, той се мръщеше страшно и размишляваше.
Oncle Шарл, целият светличък и слабичък в тъмнината, се приближи към него.
— Вие… вие толкова ли я обичате? — каза той, почти заеквайки от вълнение или от удивление.
Прокоп не отговори.
— Обичате я — повтори Рон и го прегърна. — Бъдете силен. Напуснете я, заминете! Тая работа не може да остане така, разберете, разберете най-сетне! До къде ще доведе това? Моля ви, за бога, съжалете я; спестете й скандала; нима си мислите, че би могла да ви бъде жена? Тя ви обича, но — е много горда; ако трябва да се откаже от титлата си на принцеса… О, това е невъзможно, невъзможно! Не искам да зная какво е имало между вас; но ако я обичате, заминете! Заминете бързо, заминете още тази нощ! В името на любовта замини, приятелю; заклевам те, моля те от нейно име; ти я направи най-нещастната жена — не ти ли стига? Пази я, след като тя не може да се опази! Ти я обичаш? Тогава пожертвай се!
Прокоп стоеше неподвижен, с наведено чело като овен; но le bon prince долавяше как тоя черен, груб дръвник се цепи отвътре и пръска от болка. Съчувствие сви сърцето му, но той имаше още едно оръжие в запас, нямаше как, трябваше да си послужи и с него.
— Тя е горда, фантастична, безумно честолюбива, от дете си е такава. Сега ни бяха предадени документи с изключителна стойност; тя е княгиня, равна по произход на която и да било владетелска фамилия. Ти не разбираш какво означава това за нея. За нея и за нас. Може би това са предразсъдъци, но ние живеем с тях. Принцесата, Прокоп, ще се омъжи. Тя ще вземе един велик херцог без трон; той е добър и пасивен човек, но тя, тя ще воюва за короната; защото воюването, това е характерът й, мисията й, гордостта й. Сега пред нея се разкрива това, за което е мечтала. Само ти стоиш още между нея и… бъдещето й; но тя вече се е решила, сега вече само съвестта я измъчва.
— Охооо — изрева Прокоп, — значи така било? И — и ти си мислиш, че сега, сега ще отстъпя? Почакай само и ще видиш!
И докато oncle Рон се опомни, той изчезна в мрака, като препусна с всички сили към лабораторията.
Холц мълчаливо го последва.
XXXVII
Когато стигна до лабораторията, поиска да затръшне вратата под носа на Холц, за да се заключи и барикадира отвътре; но Холц успя навреме да прошепне „Принцесата“.
— Какво има? — обърна се рязко срещу него Прокоп.
— Благоволи да ми заповяда да бъда с вас.
Прокоп не беше в състояние да потисне радостната изненада.
— Подкупи ли те?
Холц поклати глава и пергаментовото му лице за пръв път се усмихна.
— Подаде ми ръка — рече той учтиво. — Обещах й, че нищо няма да ви се случи.
— Добре. Имаш ли пушка? Ще пазиш вратата тогава! Никой не бива да влиза при мен, разбра ли?
Холц кимна; и Прокоп извърши основен стратегически преглед на цялата лаборатория, за да се убеди в нейната непревземаемост. Успокоен донякъде, той разположи върху масата различни тенекиени кутии и други металически съдове, всичко, което можа да събере, и твърде зарадван, откри цял куп гвоздеи; след което се хвана на работа.
На сутринта Карсон сякаш съвсем случайно се потътри към лабораторията на Прокоп; още отдалеч го забеляза пред постройката, как, съблякъл сакото си, се упражняваше явно в хвърляне на камъни.
— Много добър спорт — извика той отдалеч весело.
Прокоп бързо си облече сакото.
— Добър и полезен — отговори той с желание. — Какво има да ми кажете?
Джобовете на сакото му се бяха страшно издули и нещо тропаше в тях.
— Какво има в джобовете ви? — попита небрежно Карсон.
— Ами хлорацид — отговори Прокоп. — Избухлив и задушлив хлор.