— И слушайте — каза Прокоп със съмнение в гласа, — да не ви е хрумвало да прекъснете електричеството за лабораторията ми. Защото ще…
— Добре, добре — увери го Карсон. — Статукво, нали? Всичко най-хубаво. — Уф, пустият му човек — добави той сломено, след като Прокоп беше затворил вече вратата.
Като подрънкваше с железарията, Прокоп навлезе в парка, тежък и масивен като гаубица. Пред замъка стояха група господа; достатъчно беше да го зърнат в далечината и започнаха малко объркано да отстъпват, явно вече информирани за бризантния и зареден свиреп единак; гърбовете им изразяваха най-силното възмущение, че „се търпи такова нещо“. Ей там господин Крафт се разхожда с Егон, провеждайки перипатетично обучение; щом съзря Прокоп, той остави Егон и се втурна към него.
— Можете ли да ми подадете ръката си? — попита той и се изчерви от собственото си геройство. — Сега сигурно ще ме изгонят — каза гордо.
Прокоп разбра от Крафт, че в замъка се разнесло с бързината на светкавица, че той, Прокоп, бил анархист; и тъй като тъкмо днес вечерта тук трябвало да пристигне един престолонаследник… С една дума, те искали да телеграфират на Негово Височество да отложи пристигането си; тъкмо се бил събрал голям семеен съвет.
Прокоп се обърна кръгом и тръгна към замъка. Когато го видяха двамата камериери в коридора, светкавично му сториха път и се притиснаха към стените, оставяйки мълчаливо да премине гърмящият зареден нападател. Съветът заседаваше в големия салон, oncle Рон се разхождаше угрижено, по-възрастните роднини ужасно се нервираха от наглостта на анархистите, дебелият cousin мълчеше, а някакъв друг господин разгорещено предлагаше просто да се изпратят войници срещу тоя обезумял човек; или да се предаде, или да го застрелят. В този миг вратата се отвори и Прокоп с дрънкане нахълта в салона. Потърси с поглед принцесата; нямаше я и докато всички се бяха вцепенили от страх и станаха на крака в очакване на най-лошото, Прокоп се обърна прегракнал към Рон:
— Ида само да ви кажа, че на престолонаследника нищо няма да му се случи. Ясно, нали. — Даде знак с глава и се отдалечи могъщ като статуята на рицар в бран.
XXXVIII
Коридорът беше празен. Прокрадна се по най-тихия възможен начин към покоите на принцесата и зачака пред вратата, неподвижен като тенекиения рицар там долу във вестибюла. Изтича камериерката, извика страшно, като че ли бе видяла плашило, и изчезна вътре в стаята. След малко тя отвори вратата съвсем слисана и отдръпвайки се без думи, му посочи да влезе вътре, след което изчезна с най-голяма бързина. Принцесата вяло се помъкна да го посрещне; загърната в дълъг пеньоар, тя явно току-що беше станала от леглото, косите над челото й бяха сплъстени и мокри, като че ли само преди миг беше махнала разхлаждащия компрес, беше сивкаво бледа и грозна. Овеси се на врата му и повдигна към него устните си, напукани от треска.
— Колко си добър — прошепна тя унесена. — Главата ми се пръска от мигрена, о господи! Джобовете ти били пълни с бомби разправят? Не се страхувам от тебе. Върви си сега, не съм хубава. На обяд ще дойда при тебе, няма да отида да се храня, ще кажа, че не ми е добре. Върви. — Докосна устата му с обелените си и напукани устни и закри лицето си, за да не я гледа.
Придружен от Холц, той тръгна към лабораторията; всеки се спираше пред него, правеше му път и предпочиташе да отскочи чак зад канавката. Той отново се залови за работа като бесен; смесваше вещества, които никой не би се сетил да смесва, сляпо и напълно уверен, че ще получи взрив: пълнеше с тях шишенца, кибритени кутийки, бурканчета, тенекиени кутии от консерви, всичко, което му попадаше под ръка; масата, первазите на прозорците, целият под бяха претъпкани от всичко това, вдигаше крак, за да прекрачи, но вече нямаше къде да стъпи. Следобед при него се вмъкна принцесата, забулена с воал и загърната с наметало чак до носа. Той се втурна към кея, поиска да я прегърне, но тя го отблъсна.
— Не, не, днес не съм хубава. Моля те, работи; ще те гледам.
Тя седна на края на един стол точно в средата на страшния арсенал от оксозонидови експлозиви. Със стиснати устни, Прокоп бързо претегляше и смесваше нещо; сместа засъска, замириса на кисело, той с безкрайно внимание я прекара през филтър. Тя наблюдаваше ръцете му с неподвижни, горящи очи. И двамата си мислеха, че днес ще пристигне престолонаследникът.
Погледът на Прокоп търсеше нещо върху полицата с химикалите. Тя стана, повдигна воала, прегърна го около врата и силно притисна сухите си стиснати устни в неговите. Клатушкаха се като пияни между шишетата с неустойчив оксозобензол и ужасните фулминати, една няма и гърчеща се двойка; но тя отново го отблъсна и седна, като закри лицето си. Следен от погледа й, Прокоп заработи още по-бързо и приличаше на хлебар, който меси тесто за хляб; и това щеше да бъде едно от най-дяволските вещества, които човек е успял някога да създаде; невъзпитана материя, бясно и страшно чувствително течно масло, самата сприхавост и страст. И ето, прозрачно е като водата, летливо като етера, това е, значи, работата: нещо страшно и непредвидимо бризантно, най-необузданата експлозивност. Прокоп се огледа къде да постави шишетата с още ненаименуваното вещество. Тя се усмихна, взе шишето от ръката му и го сложи в скута си между събраните си ръце.